— Много съжалявам.
Маклейн се обърна към сестрата, която стоеше на вратата. Същата сестра, с която разговаря вчера, същата, която се бе грижила за баба му през тези дълги месеци. Името й беше Джени. Джени Робъртсън.
— Няма за какво — отговори той. — Тя нямаше да се възстанови. Така май е най-добре. — После се обърна пак към мъртвата жена в леглото и за пръв път от осемнайсет месеца насам видя истинския образ на баба си. — Ако си го повтарям постоянно, най-накрая може и да го повярвам.
7.
Беше ранна утрин и група полицаи се тълпяха около входа на една от най-големите зали. Маклейн подаде глава през вратата и видя хаоса, съпътстващ началото на всяко голямо разследване. По протежение на едната стена имаше голямо бяло табло, на което някой току-що бе написал с черен маркер Барнаби Смит. Униформени полицаи подреждаха бюра и столове, техници окабеляваха донесените компютри. Дъгит не се виждаше никъде.
— Към този случай ли сте зачислен, сър? — Маклейн се огледа. Широкоплещест полицай си проправяше път през навалицата. Носеше голяма кутия, запечатана с черно-жълто тиксо за улики. Андрю Хаусман, или за приятелите си Големия Анди, беше добър полицай и още по-добър нападател в отбора по ръгби. Ако не бе претърпял онази злополучна контузия в началото на кариерата си, сигурно в момента щеше да играе за националния отбор, вместо да изпълнява поръчките на Дървеняка. Маклейн го харесваше. Големия Анди може и да не беше умен, но се стараеше.
— Не, Анди — отговори той. — Нали знаеш колко държи на моята помощ Дървеняка.
— Но си бил на местопрестъплението. Ем каза, че си бил там.
— Ем?
— Ема, Ема Беърд. Сещаш ли се? Новата криминалистка. Ей толкова висока, остра черна коса, винаги изглежда прекалила с очната линия.
— Аха. Вие двамата май заформяте нещо, а? Само дето хич не ми се иска да съм наоколо, когато тази жена се ядоса.
— Не, не. Само се отбих в управлението да взема уликите. — Великанът се изчерви и повдигна кашона в потвърждение на думите си. — Тя каза, че те видяла в къщата на Смит и че се надява да хванеш болното копеле, което е убило човека.
— Аз? Самичък?
— Е, мисля, че е имала предвид всички ни.
— Със сигурност е така, Анди, но това разследване ще трябва да мине без мен. Нареждане на Дървеняка, пък и си имам друго убийство за разнищване.
— Да, чух за него. Зловеща работа.
Маклейн отвори уста да отговори, но боботещият глас, отекващ по коридора, оповести пристигането на старши инспектора. Нямаше никакво намерение да бъде въвлечен в още едно разследване, особено под ръководството на Чарлс Дъгит.
— Трябва да тръгвам, Анди. Шефката иска да ме види и не бива да я карам да ме чака.
Той наведе глава и заобиколи едрия мъж, след това се запъти към своята оперативна стая, подминавайки има-няма половината служители на управлението, които се бяха подредили за инструктаж относно убийството на Барнаби Смит. С ирония отбеляза наум колко неравномерно се разпределяха ресурсите между двата случая. Е, Смит беше важна личност, голям благотворител, изтъкнат член на обществото. Никой не бе забелязал липсата на мъртвото момиче в мазето цели петдесет години.
Навъсения Боб го нямаше никакъв, когато Маклейн влезе в стаята, но това не беше учудващо в този ранен час. От своя страна, детектив Макбрайд беше на поста си. Някак си бе успял да уреди три стола, а на масата — истинско чудо! — имаше и лаптоп. Той откъсна очи от екрана, когато Маклейн влезе.
— Как вървят нещата, детектив? — Маклейн свали сакото си и го окачи на вратата. Радиаторът под прозореца продължаваше да бълва топлина.
— Почти приключих с огледа на докладите за обири, сър. Мисля, че попаднах на нещо.
Маклейн си придърпа стол. Едно от колелцата му липсваше.
— Покажи ми.
— Добре, сър. Доколкото установих, ей тези не са свързани. Липсва подготовка, липсва вещина, най-вероятно наркомани, които са гледали да си осигурят някоя и друга доза, а ние сме извадили късмет в съда. — Макбрайд хвана по-голямата част от докладите, струпани в единия край на бюрото, и ги върна в кутията. — Между тези обаче според мен има някаква връзка. — Той вдигна малка купчина досиета, може би четири или пет, после ги остави обратно на масата.
— Продължавай.
— Всичките са обири, извършени с вещина, а не с тухла през прозореца. При тях липсват каквито и да било следи от влизане с взлом. Всеки път алармената система е била заобикаляна без видими следи и крадецът е вземал дребни, но много скъпи вещи.