— Винаги ли са били в сейф?
— Не, сър. Разбиването на сейф е нов елемент, но има още нещо общо. Във всеки от тези случаи имаме наскоро починал собственик на имота.
— Колко наскоро?
— В рамките на месец. — Макбрайд направи пауза, сякаш за да реши дали да сподели още нещо.
Маклейн запази мълчание.
— Така, един от обирите е станал два месеца след смъртта на жената. Другите четири обаче са в рамките на две седмици. Последният случай от завчера е от деня на погребението. Трябва да проверя кога са били и другите погребения, но в досиетата липсва подобна информация.
— Погребението на госпожа Дъглас е било оповестено във вестника, а преди това е имало и отпечатан некролог. — Маклейн взе досиетата, погледна имената и датите върху папките. Последното, като изключим случая, който разследваха сега, беше отпреди близо година, а най-старото — отпреди пет години. Формално погледнато, тези случаи все още бяха открити. И неразрешени. Всичките под зоркия поглед на най-любимия му старши инспектор. Съмняваше се, че Дъгит дори помни имената. — Дай да вдъхнем малко живот на тези случаи. — Той върна досиетата на Макбрайд. — Събери повече сведения за тези хора. Имало ли е некролози? Поместено ли е било съобщение за погребението? Ако да, в кой вестник?
— Ами алармите? — попита Макбрайд. — Преодоляването на някои от тях не е шега работа.
— Добра забележка. Трябва да проверим и къде са починали тези хора. Дали са били вкъщи, в болница или в старчески дом.
— Нима смятате, че крадецът е бил толкова близо до тях? Не е ли голям риск?
— Не и ако жертвата ти е мъртва, преди да извършиш обира. Помисли по въпроса. Ако крадецът работи в дом за възрастни, може да омая старците и да спечели доверието им. След като му дадат нужната информация, остава само да изчака, докато умрат.
Това прозвуча прекалено дори на него самия, но така или иначе почукване по вратата му попречи да се задълбочи в идеята. Вдигна очи и видя, че през вратата се подава главата на униформена полицайка. Сякаш не й се рискуваше да влезе, за да не я сполети някакво чудовищно нещастие.
— Сър, надявах се да ви намеря тук. Шефката иска да ви види.
Маклейн се надигна уморено и се пресегна за сакото, а през това време жената изчезна яко дим.
— Да поработим върху идеята за некролозите. Огледай случая, който е най-сходен с нашия. Кой е бил разпитан след докладване на обира. Научи доколко известни са тези хора. Като пристигне Навъсения Боб, свържете се с всеки служител, работил по случаите. Потърсете нещо общо между тях. А аз по-добре да видя какво иска от мен Нейно Величество. И още нещо, Стюарт.
Младият детектив вдигна очи от папките.
— Браво на теб.
Маклейн помнеше Джейн Макинтайър от времето, когато тя бе амбициозен сержант почти на дъното на йерархичната стълбица. Още тогава прекарваше много време с нисшестоящите. Не контактуваше много-много с равните си, предпочиташе да общува с инспекторите и полицаите, а когато човек се нуждаеше от помощта й, винаги я получаваше. Беше достатъчно умна, за да не вбесява хората по пътя си нагоре, в случай че ги срещнеше отново по пътя си надолу. Маклейн обаче не вярваше, че това ще й се случи, защото тя бе и уважавана от всички, и се стремеше към самия връх. Само от осем години бе с по-висок чин от него, а вече бе главен инспектор, начело на участъка. Нямаше и капка съмнение, че ще заеме поста на сегашния комисар след пенсионирането му, а дотогава оставаха осемнайсет месеца. Разбираше от политика и знаеше как да впечатли важните клечки, без да се прави на глупачка. Това беше може би най-ценното й качество. Маклейн изобщо не й завиждаше за постигнатите успехи, само не искаше да влиза в полезрението й.
— А, Тони. Благодаря, че се отби. — Макинтайър се изправи, когато Маклейн почука на отворената врата. Заобиколи бюрото си и протегна ръка за поздрав. На ръст беше ниска, вероятно някъде около минимума, изискван за полицейски служител. Дългата й кестенява коса бе хваната на масивен кок, което му позволи да види посребрените й слепоочия. Фон дьо тенът не успя да прикрие бръчките около очите й, когато се усмихна.
— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но имах тежка нощ.
— Няма значение. Настанявай се. — Тя посочи единия от двата стола, разположени в ъгъла на просторния й офис, и седна на другия. — Старши инспектор Дъгит разговаря с мен сутринта. Каза ми, че предната нощ си се навъртал около къщата на Барнаби Смит.