Ето, значи, какво било. Едно от най-неприятните неща — професионална завист.
— Минавах оттам, видях, че нещо се е случило, и реших, че може да съм от полза. Израснал съм в квартала, познавам доста от жителите. Инспектор Дъгит ме покани да огледам местопрестъплението.
Докато го слушаше, Макинтайър кимаше и не отделяше очи от лицето му. С нея Антъни винаги се чувстваше като провинил се ученик, хокан от директорката. Внезапно тя се изправи и отиде до ниския дървен шкаф, на който имаше машина за кафе.
— Кафе? — Маклейн кимна. Макинтайър отвори буркан смляно кафе, отмери точната доза и я сипа във филтъра на машината. После наля точното количество вода, необходимо за две чаши, и натисна бутона. — Барнаби Смит е важна фигура в града ни, Тони. Убийството му предизвика голям смут по горните етажи. От парламента взеха да задават въпроси. Започнаха да оказват натиск. Трябват ни резултати по случая, и то много скоро.
— Убеден съм, че инспектор Дъгит ще бъде много продуктивен. Видях какъв многоброен екип е разпределен да му помага.
— Не е достатъчно. За този случай имам нужда от най-добрите си хора, при това да работят рамо до рамо.
От чучура на машината потече тънка струйка и започна бавно да пълни стъклената кана отдолу.
— Искате да участвам в разследването, така ли?
Макинтайър се върна до бюрото си, взе кафява папка и я разтвори на масата пред него. Вътре имаше пет-шест големи цветни фотографии, всичките заснети в библиотеката на Барнаби Смит. Близкият план показваше разтворения му гръден кош, изцъклените мъртви очи, окървавената брадичка, ръцете на подлакътниците и изсипаните в скута му вътрешности. Маклейн се зарадва, че още не е закусил.
— Това вече го видях — каза той. Макинтайър напълни две чаши с кафе, донесе ги на масичката и се облегна на стола си.
— Беше на осемдесет и четири години. Приживе Барнаби Смит е допринесъл за благополучието на града повече от всеки друг, за когото мога да се сетя. Въпреки заслугите, някой му е причинил това. Искам да разбереш кой и защо. И да го направиш, преди въпросният някой да е решил да разпори и други наши видни съграждани.
— А Дъгит? Дали ще е щастлив да ме види в екипа си?
Маклейн отпи от кафето си, след което горчиво съжали за стореното. Беше горещо, но много слабо и на вкус като помия.
— Не бих използвала тази дума, Тони. Въпреки всичко, Чарлс е старши инспектор и няма да позволи на личната си неприязън да попречи на такъв важен случай. Иска ми се да вярвам, че същото важи и за теб.
— Разбира се.
Макинтайър се усмихна.
— Как вървят другите ти дела?
— Детектив Макбрайд има много интересна хипотеза за обирите. Смята, че е намерил връзка между няколко стари случая отпреди пет години. Все още не знаем кое е мъртвото момиче, а според доктора е била убита преди шейсетина години. По-късно днес имам среща със строителя.
Маклейн описа набързо случая, но остана с впечатление, че шефката го слуша с половин ухо. Такава беше играта й — да се престори, че е заинтригувана, да се престори, че му е приятел. Това бе добър знак, защото подсказваше, че го смята за полезен, но той не беше толкова глупав, че да не прочете между редовете. Беше включен в случая „Смит“, защото имаше вероятност за издънка. Можеха да последват и други убийства на известни хора, или още по-зле — убиецът можеше да изчезне, а убийството да остане неразкрито. Ако се проваляха, вината нямаше да се понесе от главен инспектор Макинтайър. Нито пък от старши инспектор Дъгит. Бяха го привлекли в разследването, за да разполага единбургската полиция с жертвен агнец, когото да хвърли на вълците в случай на неуспех.
8.
Две минути след като се запозна с него, Маклейн реши, че не харесва Томи Макалистър.
Не помогна и фактът, че двамата му подчинени не бяха в кабинета, когато се измъкна от офиса на шефката. Изгуби няколко минути в търсене, преди да се сети, че им е наредил да разпитат жертвите на старите обири. Участъкът бе полупразен. Почти всички бяха ангажирани със случая на Смит, но той успя да хване една от младите полицайки и да я убеди, че е в неин интерес да му осигури служебна кола. В момента го чакаше в ъгъла на стаята с бележник в ръка, очевидно изнервена. Е, налагаше се да поработи, ако искаше да стане детектив.