— Вижте, сър. Относно онази вечер. Съжалявам, че си пъхнах носа в чужди работи. Не беше уместно, знам. Разследването си е ваше.
— Това не е състезание, Маклейн. Имаме мъртъв човек, а убиецът му е на свобода. Ето кое има значение в момента. Докато постигаш резултати, ще те търпя в екипа си. Ясно ли е?
Толкова за добронамерените опити. Маклейн отново кимна — със затворена уста, защото й нямаше доверие, ме ще изрече думите, които трябваше да чуе Дъгит, а не тези, които се въртяха в ума му.
— Добре. Сега слизай в моргата и разбери какво има да ни каже твоят приятел, любителят на трупове Кадуоладър.
Доктор Шарп вдигна глава от бюрото си при влизането на Маклейн. Усмихна му се и се върна към пасианса, който редеше на компютъра.
— Още не се е върнал. Ще се наложи да почакаш — каза тя.
Маклейн нямаше нищо против. Гледката на разрязани тела не беше кой знае какво удоволствие, добре че в сградата имаше работеща климатична инсталация.
— Трейси, излязоха ли някакви резултати за мъртвото момиче? — попита той.
Тя изгаси монитора с въздишка и се обърна към струпаната входяща кореспонденция.
— Да видим… — Разрови купчината и издърпа един лист. — Ето. Хм. Преди повече от петдесет години.
— Това ли е всичко?
— Е, не всичко. Била е убита преди по-малко от триста години, но понеже са над петдесет, не можем да уточним, за съжаление. Не и с въглеродния анализ.
— Кажи ми нещо повече за него.
— Трябва да благодарим на американците. През 40-те години на миналия век започват ядрени тестове, но през 50-те нещата стават сериозни. Наситили са атмосферата с изкуствени изотопи. Пълни сме с тях — и ти, и аз. Всеки, роден след 1955 г., също. След смъртта изотопите започват да се разпадат. Използваме този процес, за да определим кога е настъпила, но анализът е приложим само до средата на 50-те. Горкото момиче е умряло преди това.
— Разбирам — излъга Маклейн. — А как се е запазила в това състояние? Какво са използвали?
Трейси отново се разрови в купчината, като този път извади снопче хартии.
— Нищо.
— Нищо?
— Нищо не можем да открием. Доколкото установиха тестовете, тя просто е изсъхнала.
— Напълно е възможно, Тони. Особено ако цялата кръв и всички телесни течности са били източени. — Маклейн се озърна и видя влизащия Кадуоладър. Патологът подаде на помощничката си кафява кесия. — Авокадо и бекон. Пастърмата беше свършила.
Трейси грабна кесията, бръкна и издърпа дълга кафява багета. При вида й червата на Маклейн закъркориха. Осъзна, че цял ден не е хапвал нищо. След това си спомни за какво е тук и реши, че яденето май не е най-добрата идея.
— За нещо конкретно ли си дошъл, или само да си побъбриш с асистентката ми? — Кадуоладър свали сакото си и го окачи на вратата, после облече чиста зелена престилка.
— Барнаби Смит. Разбрах, че следобед ще му правиш аутопсия.
— Това не беше ли случай на Дъгит?
— Смит е имал влиятелни приятели. Макинтайър е решила да привлече в случая всеки служител, който би ускорил разрешаването му. Натиск отгоре.
— Няма начин да е нямало, след като пак те е сложила да работиш със стария мърморко. Добре, да видим какво ще успеем да разберем от тялото на Смит.
Трупът ги чакаше в дисекционната зала, положен на една от масите от неръждаема стомана и загърнат с блестящо покривало от бяла гума. Маклейн застана възможно най-далеч, когато Кадуоладър се зае с Барнаби Смит, сякаш за да довърши започнатото от убиеца. Патологът работеше педантично, внимателно оглеждайки бледата вкочанена плът и зейналата рана.
— Субектът е в изключително добро за възрастта си здраве. Тонусът на мускулите свидетелства за редовни упражнения. Отсъстват следи от охлузване или рани от въжета, което отхвърля вероятността да е бил завързан по време на разрязването. Това съответства на позата, в която е било намерено тялото. По ръцете липсват следи от порязване или ожулване, тоест той нито се е борил с нападателя, нито се е опитвал да се защити от него.
Патологът премина към главата и шията на Смит, като притвори разреза, стигащ от ухо до ухо.
— Гърлото е прерязано с остро оръжие, по всяка вероятност не с медицински скалпел. Може би с макетен нож. Налице е известно разкъсване, което е показателно за разрез отляво надясно. Съдейки по ъгъла на проникване, убиецът се е намирал зад седналата жертва, държал е ножа в дясната си ръка и… — Той замахна с ръка.