— Това е… отвратително. Защо някой би постъпил така? — попита Навъсения Боб.
— Членовете на племето форе от Папуа — Нова Гвинея са ядели мъртъвците си. — Всички отправиха погледи към Макбрайд, който се изчерви от внезапното внимание.
— Това каква връзка има с нашия случай, младежо?
— Не знам. Вярвали са, че като ядеш от някого, вземаш силата му. Устройвали големи погребални пиршества и всеки хапвал по малко от тялото. Вождът и старейшините се угощавали първи, а за жените и децата оставали карантиите и мозъкът.
— Откъде знаеш всичко това, Стюарт? — попита Маклейн.
— Един по един започнали да измират от мистериозна болест. Мисля, че се нарича куру. Малцина са останали живи. Учените смятат, че е някаква форма на „луда крава“. Чували ли сте за болестта на Кройцфелд-Якоб? Ядейки мъртъвците, са предавали болестта на следващото поколение.
— Ти си извор на безполезна информация. Това какво общо има с нашето убито момиче, а? Никой не го е изял, нали така? — каза Навъсения Боб.
— Е, след като всеки е прибрал по нещо от нея, може би са целели… не знам… да вземат частица от младостта й за себе си или нещо от сорта.
— Звучи ми като изсмукано от пръстите — обади се отново Навъсения Боб.
— Не го нападай така, Боб. Засега нямаме никаква представа защо е било убито момичето. Отворен съм за всякакви идеи, независимо колко абсурдно звучат. Но си мисля, че трябва да се концентрираме върху предметите.
Маклейн взе последния плик. В него бе роклята на цветчета, прилежно сгъната, сякаш готова за излагане в магазина.
— Хайде да се опитаме да уточним времето на смъртта.
Старши инспектор Чарлс Дъгит стоеше в средата на стаята и ръководеше операцията, както диригент ръководи крайно некадърен оркестър. Някои полицаи неохотно се промъкваха до него, за да получат одобрението му, а голяма част от другите — за да го направят смешен. Маклейн наблюдава известно време от прага, питайки се дали всичко нямаше да върви по-гладко, ако Дъгит чисто и просто липсваше.
— Не ми губете времето. Трябват ми стабилни идеи, а не предположения. — Старши инспекторът се огледа и забеляза Маклейн. — А, инспекторе. — Някак си успя да вложи в думата обидна нотка. — Благодарим ви, че се присъединявате към нас. Ето я и полицай Кид. Може би следващия път ще благоволите да поискате разрешение от началника си, преди да се включите в друго разследване.
Маклейн отвори уста да защити полицайката, но тя сведе извинително глава и забърза към другите униформени, които пишеха на компютрите. Той добре помнеше уменията на Дъгит за работа с хора. Юркането и крясъците бяха доста нагоре в списъка. Всеки с адекватно чувство за самосъхранение бързо се научаваше да си трае и да не отвръща.
— Е, как мина аутопсията?
— Смъртта най-вероятно е настъпила вследствие на масивна кръвозагуба от прерязаното гърло. Доктор Кадуоладър не е съвсем сигурен, но смята, че Смит може и да е бил под наркоза, преди да го разпорят. Липсват следи от борба, както и от връзване. При положение че е бил жив, когато са отстранили далака му, сигурно е бил упоен с нещо.
— Което означава, че убиецът би следвало да има съответното образование или медицински познания — каза Дъгит. — Знаем ли какво са използвали?
— Кръвните проби ще бъдат анализирани до довечера, сър. Дотогава не мога да направя нищо повече.
— Притисни ги, човече. Не можем да си позволим да загубим и секунда. Шефката ми телефонира час по час, иска да я държа в течение. Довечера пресата ще съобщи за смъртта му, а ние трябва да държим юздите.
Значи, важно беше да разрешат бързо случая, за да не се злепостави главният инспектор, а не защото на свобода се разхождаше някакъв откачалник, който обичаше да вади органите на хората и да ги тика в устите им. Интересно подреждане на приоритетите.
— Заемам се, сър — каза Маклейн и се обърна да си тръгне.
— Какво носиш там? Нещо важно? — Дъгит посочи към плика в ръката на Маклейн, гласът му прозвуча като на човек, готов да се улови за сламка. Антъни се запита дали пък днешните разпити не са се оказали почти безрезултатни. Или старши инспекторът може би просто не знаеше откъде да започне.
— Случаят в Сайтхил. Роклята, която момичето е носело в момента на убийството си. — Повдигна плика, но Дъгит не посегна към него. — Отивам да го покажа на някого, който може би знае кога е била ушита. Ще се опитам да уточня кога е умряла.