— Тогава ще я посетя. Ще изтърпя предсказанието й за бъдещето ми.
— Добре, Тони, но това може да почака. — Макинтайър подреди фотографиите и ги остави на бюрото. — Не съм дошла да си говорим за призоваване на демони, поне не от този вид. Чарлс ми наду главата за случая „Смит“. Ти ли си упълномощил детектив Макбрайд да изиска информация от имиграционните служби?
Маклейн не би го формулирал точно така, но нямаше намерение да наказва младока за инициативността му.
— Да, точно така. Мислех, че е важно да установим мотива и след това да проверим дали няма да получим потвърждение от някого от обкръжението на Около. Аутопсията му повдигна редица интересни въпроси.
— Затова трябваше да постъпиш точно както помоли старши инспектор Дъгит и да не задълбаваш. Знаем, че при Около от две години и нещо е била в ход процедура по репатриране. Не е приятно да си зад решетките, особено ако вярваш, че не си направил нищо лошо. Смит е бил чест посетител там, така че всички са го познавали. Около е избягал, проследил е набедения виновник за страданията му и го е убил в състояние на афект. Точка по въпроса.
— Имало е и други бегълци. Ами ако и на тях е хрумнала същата идея? Нещо за другите членове на Имиграционната апелативна служба?
— Останалите бегълци са заловени и върнати. Двама от тях дори вече са репатрирани. Около е бил единственият луд измежду тях. Може и ние да сме го докарали до лудост, но не там е въпросът. Липсват преки улики, че има и други замесени в убийството. Не мога да си позволя да отделя повече хора, а и честно казано, според мен евентуалното продължаване на това разследване е загуба на време.
— Но…
— Стига, Тони. — Макинтайър погледна часовника си. — А ти защо не си в кръчмата? Не е често явление Чарлс да черпи.
— Старши инспектор Дъгит е пропуснал да ме уведоми за въпросното мероприятие. — Дори и той самият намери изказването си за тъпо.
— Стига де, не бъди такъв надут задник. По-рано видях детектив Макбрайд и сержант Леърд да се запътват натам, а те дори не бяха включени в разследването. Горе-долу цялата дневна смяна е там. Какво ще си помислят за теб младшите офицери, ако останеш тук със странните си снимки? Че не са достатъчно добра компания за теб, след като наскоро са те повишили в инспектор?
След като нещата бяха представени по този начин, Маклейн нямаше как да отрече колко неадекватно се е държал.
— Съжалявам. Просто понякога случаите прекалено ме обсебват. Наистина не обичам неизяснени ситуации.
— И точно затова си инспектор, Тони, но за не повече от дванайсет часа на ден, поне не в моя участък. И определено не ден след смъртта на баба ти. Сега върви в кръчмата. Или се прибери вкъщи. За мен няма значение. Искам обаче да забравиш Барнаби Смит и Джонатан Около. Утре ще се притесняваме за доклада за прокурора.
В кръчмата беше като на полицейска конференция, само че поела в погрешна посока. Маклейн съжали всички случайни посетители, които нямаха връзка с органите на реда, макар че, оглеждайки тълпата, не мярна нито един човек, когото да не е видял по-рано в участъка. Купонът беше вече в разгара си. Хората се бяха разделили на групички по масите. Приятелските компании си личаха, враждуващите — още повече. Дъгит беше на бара, което постави Маклейн пред нещо като дилема. Не му се изпадаше в ситуация, в която старши инспекторът неволно да пропусне да го почерпи, но пък и не беше сигурен, че държи да приеме почерпка точно от него. И все пак беше тъпо да дойде и да не пийне едно.
— Ето ви и вас, сър. Тъкмо вече си мислех, че ще ни пренебрегнете. — Маклейн се озърна и видя Навъсения Боб на връщане от тоалетната. Сержантът посочи една маса в тъмен ъгъл, около която се бе събрала доста подозрителна компания. — Ей там сме. Дървеняка почерпи с една петдесетачка, което не стигна дори за половин халба на човек. Ега ти скръндзата.
— Не знам от какво се оплакваш, Боб. Ти дори не си участвал в разследването.
— Не е там въпросът. Не може да обещаеш по питие за всеки, а след това да платиш само половината.
Стигнаха до сепарето, преди Маклейн да има време да опонира. Детектив Макбрайд се беше настанил в далечния ъгъл, а до него беше полицай Кид. Боб се промуши покрай великана Анди Хаусман и се пльосна на стола, като остави Маклейн да се смести на тясната пейка до госпожица-не-госпожа Беърд.