След като минаха през цялото помещение, за да стигнат до стълбите, сега поеха обратно към входа, само че на горния етаж. Маклейн подозираше, че има по-кратък път за офисите, но по някаква причина госпожица Рейн бе решила да им покаже голямата зала. Вероятно беше просто маниер, целящ да впечатли полицейските служители с професионализъм. Ако беше така, определено се бяха провалили. На Маклейн вече му беше писнало от Охранителни системи „Пенстемин“, а дори още не бе започнал да задава въпросите си.
Стигнаха до голяма врата от матирано стъкло, разположена в центъра на голяма стена — също от матирано стъкло, в ъгъла на сградата. Водачката им се поспря, колкото леко да почука, после отвори вратата и обяви пристигането им:
— Дъг? Това е инспектор Маклейн от участъка на Лодиан и Бордърс. Сещаш ли се? Полицаят, който се обади. — Докато Маклейн прекрачваше прага, мъжът, към когото се обърна госпожица Рейн, се изправи и тръгна към тях през огромния си офис. Майната им на пашкулите долу, това тук можеха да го напълнят с вода и да пуснат да плуват пет-шест кита.
— Дъг Феърбеърн. Радвам се да се запознаем, инспекторе. — Беше усмихнат до уши, а ослепителнобелите зъби контрастираха на загорялата му кожа. Облечен бе в широка риза, имаше копчета за ръкавели от масивно злато и прилежно вързана вратовръзка. Сакото бе окачено на стола му, а скъпият панталон, ушит по поръчка, прикриваше наченките на коремче.
— Господин Феърбеърн. — Маклейн пое протегнатата десница, ръкостискането беше здраво. Феърбеърн излъчваше увереност. Или високомерие. Рано беше да реши кое от двете. — Ваше ли е ферарито отвън?
— Модел „430 Спайдър“. Падате си по коли, а, инспекторе?
— Като малък ходех да гледам състезанията в Нокхил. Сега нямам време.
— Това е прекалено мощна кола за Нокхил. За да натисна газта до дупка, се налага да пътувам до пистите на юг. Миналата година се състезавах с нея. Моля, седнете. — Феърбеърн посочи ниския кожен диван и фотьойлите. Сиви и в минималистичен стил. — Какво мога да направя за вас, инспекторе?
Чай или бисквити не бяха предложени. Само егоцентрични шегички.
— Разследвам серия обири. Бих допълнил, извършени професионално. Определено не са обикновени взломни кражби. Към момента разполагаме с много тънка обединяваща нишка. Във всеки от последните три случая е имало инсталирана алармена система „Пенстемин“. И в трите случая въпросната система е била обезвредена, без да се активира.
— Кортни, ако обичаш, досиетата. — Феърбеърн кимна на неприветливата бизнесдама, която продължаваше да стърчи до вратата. Тя излезе и след секунди се върна с кафява папка. — Предполагам, че става дума за скорошното проникване в дома на госпожа Дъглас. Много неприятна случка, инспекторе. Извършен беше пълен анализ на системата и нищо не показа, че алармата е била манипулирана.
— Системата ви отразява ли активирането на алармата, сър? — Детектив Макбрайд беше извадил бележника си и държеше молива, готов да записва.
— Разбира се, полицай. Господин Дъглас пожела да инсталираме най-добрия модел. Компютърната ни система е отчела активиране в… — Феърбеърн отвори папката и извади разпечатка. — … десет и трийсет сутринта на въпросната дата. Била е изключена в три без петнайсет същия следобед. През този период е било регистрирано неколкократно повишаване на електрическото напрежение, но това не е нещо необичайно. Електрозахранването в града е пословично нестабилно.
— Възможно ли е някой да обезвреди алармата? Не разбирам много-много, но например да пренастрои системата?
— Теоретично е възможно, предполагам. За целта обаче ще ви трябва достъп до централния сървър, който се намира в нашето подземие, зад трийсетсантиметрова стоманена врата. Това означава, че първо трябва да проникнете тук, което, уверявам ви, изобщо не е лесно. В добавка трябва да познавате системата ни в детайли, както и да знаете валидните към момента пароли. Дори и тогава най-вероятно ще оставите някакви следи. Компютърната ни система се тества от най-добрите специалисти в бранша. Случайните грешки са изключени.
— Значи, ако системата е била обезвредена, това е работа на вътрешен човек? — Маклейн се наслади на паниката, която думите му предизвикаха у Феърбеърн.