— Това е невъзможно. Персоналът ни минава през много стриктен подбор. Освен това никой няма достъп до всички елементи на системата. Изключително се гордеем с нашата почтеност.
— Разбира се, сър. Бихте ли ми казали кой е инсталирал системата на господин Дъглас?
Феърбеърн прегледа папката, като нервно разлистваше страниците. Вече не изглеждаше толкова самоуверен.
— Карпентър — отговори след малко. — Джеф Карпентър. Той е един от най-добрите ни техници. Кортни, би ли проверила дали Джеф в момента е на обект? Ако не е, повикай го тук.
Госпожица Рейн за пореден път изчезна от стаята. Вратата още не се беше затворила, когато иззад нея долетяха приглушени фрази от телефонен разговор.
— Предполагам, че бихте искали да поговорите с него — каза Феърбеърн.
— Определено ще ни бъде от полза — отвърна Маклейн, втренчен в събеседника си. — Кажете ми нещо, господин Феърбеърн. Госпожица Рейн сподели, че в този колцентър осигурявате поддръжка на още няколко охранителни фирми. Бихте ли ми дали списъка им?
— Това е строго конфиденциална информация, инспекторе. — Феърбеърн се поколеба за миг, кършейки пръсти далеч по-неумело от Навъсения Боб. Накрая избърса длани в скъпия си копринен панталон. — Мисля обаче, че мога да я споделя с вас. В края на краищата работим в тясно сътрудничество с шотландската полиция.
— Нека ви улесня. Говорят ли ви нещо имената „Секюр Хоум“, „Лодиан Аларм Системс“ и „Субсисто Раптор“?
Паниката в погледа на Феърбеърн видимо нарасна.
— Аз… Ами… Да, инспекторе. Следим единбургските инсталации и на трите изброени компании.
— От колко време сте поели този ангажимент, господин Феърбеърн? — Детектив Макбрайд отгърна нова страница в тефтера си и облиза върха на молива. Хлапакът явно бе гледал твърде много полицейски филми по телевизията, рече си Маклейн, но във всеки случай бе забавно да го наблюдаваш.
— Ами, да видим… Всъщност преди няколко месеца купихме „Лодиан Системс“, но иначе ги поддържаме от близо пет години. „Секюр Хоум“ сключиха договор с нас по-миналата година. Със „Субсисто Раптор“ работим от около година и половина. Ако желаете, мога да проверя и да ви съобщя точните данни. Предполагам, че това са свързаните случаи.
— Така е, господин Феърбеърн.
— Надявам се, не намеквате…
— Нищо не намеквам, господин Феърбеърн. Просто разследвам случая си. Не мисля, че компанията ви систематично ограбва клиентите си. Това би било изключително глупаво. Убеден съм обаче, че в системата ви има слабо звено, и целта ми е да го открия.
— Разбира се, инспекторе. Не се съмнявам в намеренията и способностите ви. Но ви моля да разберете, че репутацията е всичко за нас. Ако се разчуе, че системите ни не са надеждни, ще фалираме до края на годината.
— Това изобщо не влиза в плановете ми, господин Феърбеърн. Компании като вашата улесняват нашата работа, образно казано. Аз обаче ще хвана извършителя.
— Пропуснал съм нещо, детектив.
— Моля?
— Нещо очевидно. Нещо, което трябваше да видя още в началото.
— Е, със сигурност Феърбеърн не ни казва всичко.
— Какво? А, не. Съжалявам. Говорех за мъртвото момиче.
Караха по Лийт Уок стрийт обратно към участъка. Тъй като се отдалечиха от брега и бяха като в пещ между високите сгради, в колата стана задушно. Маклейн беше отворил прозореца, но бавното движение не бе достатъчно, за да създаде осезаемо въздушно течение, нещо отпред буквално беше парализирало трафика.
— На следващия завой свий вляво. — Маклейн посочи тясна пресечка.
— Участъкът е напред, сър.
— Засега няма да се връщаме там. Искам пак да огледам онова мазе.
— В Сайтхил?
— Ще пристигнем по-бързо, ако спреш да задаваш глупави въпроси.
— Тъй вярно, сър. Съжалявам, сър. — Макбрайд отби колата в автобусното платно, стигна до уличката и зави. Маклейн съжали за избухването си и сам не откри причината за лошото си настроение.
— Какво знаем за това момиче?
— В какъв смисъл, сър?
— Ами, помисли. Млада е, бедна, носи най-хубавата си рокля. Какво е правела, когато е била убита?
— Отивала е на парти?
— Запомни тази дума. Парти. Да допуснем, че партито е било в къщата, където я намерихме. Това до какво заключение ни води?
Мълчанието продължи, докато се провираха през лабиринта от улички около двореца Холируд.