— Няма проблем — каза Маклейн. — От време на време трябва да се пускат, иначе записът се похабява.
— Не познавам друг човек, който все още да притежава касетофон. Или толкова много записи. Сигурно струват цяло състояние.
— Това не е просто касетофон, Джен — каза Фил. — Това е уредба Linn Sondek, която струва малко повече от брутния вътрешен продукт на малка африканска диктатура. Тони явно те харесва. На мен ще ми отреже ръцете само ако я пипна.
— Стига де, Фил. Знам, че си пускаше онзи стар запис на Алисън Мойет всеки път, когато не си бях вкъщи.
— Алисън Мойет! Обиждате ме, инспектор Маклейн. Принуден съм да ви предизвикам на дуел, сър.
— Обичайните оръжия?
— Разбира се.
— Тогава приемам вашето предизвикателство.
Маклейн се усмихна, като видя колко се забавляват Джени и Рейчъл. Фил отиде в банята и след малко се върна с две гъби луфа. Непипнати от години, те бяха сухи като барут и целите в паяжини.
— Моят секундант ще бъде Рейчъл. Джен, ще окажеш ли честта на нашия домакин? — Фил се поклони и й връчи едната луфа. — В коридора, нали?
— Ама вие сериозно ли? — попита Рейчъл. Във всекидневната Нийл Бюканън запя Stay (Остани) в пълен контраст с набиращото скорост весело настроение.
— Разбира се, милейди. Честта ми бе опетнена, така че съм длъжен да си я възвърна. — Той се отправи към коридора, а Антъни го последва.
— Какво правиш? — попита Джени, когато той нави килима на руло и го избута в края на дългия тесен коридор.
— Това е дуел с гъби. Така уреждахме споровете си през студентските години.
— Мъже. — Тя завъртя очи, подаде оръжието на Маклейн и се оттегли на безопасно разстояние, тъй като Фил вече бе заел мястото си на вратата за кухнята.
Тъкмо разтребваха, когато пицата пристигна. Маклейн не беше сигурен кой е победил, но се чувстваше по-добре, отколкото през последните дни. Циничният детектив в него разбра, че Фил е планират всичко. Обикновено старият му приятел пристигаше по-късно вечер, най-често сам. Слушаха меланхолична музика в компанията на бутилка малцово уиски и се оплакваха от живота и ужасните последици от остаряването. Довеждайки със себе си двете сестри, Фил превърна всичко в купон. Помен за Естер Маклейн, точно в духа, който тя би одобрила с цялото си сърце.
Виж, какво щеше да каже баба му за Джени, това не знаеше. Беше малко по-възрастна от сестра си, значи, горе-долу на неговите години. Беше сменила облеклото, което носеше в магазина, с джинси и чисто бяла блуза. Без задължителния за професията й грим изглеждаше привлекателна, но с видими първи признаци на остаряване. Не знаеше защо не й бе обърнал внимание по-рано, на някое от предишните събирания. Може би защото трудно би нарекъл осветлението в „Нюингтън Армс“ достатъчно ярко. По-вероятно обаче, защото съзнанието му бе изпълнено с образи на осакатени тела.
— Давам едно пени, за да науча над какво умуваш. — Обектът на мислите му се наведе и си взе ново парче лица. Фил и Рейчъл бяха потънали в разговор за филм, който бяха гледали наскоро.
— Съжалявам, бях се отнесъл.
— То се виждаше с просто око. Май често ти се случва, а? Е, къде беше, инспекторе? — Тя използва титлата на шега, но го жегна болезнено. Ето че дори тук, въпреки виното, пицата и приятната компания, беше обсебен от работата си.
— Чудех се дали сестра ти ще извади наяве доброто у стария ми приятел.
— Съмнявам се. Тя вечно покварява околните.
— Има ли нещо, за което трябва да предупредя Фил?
— Мисля, че вече е късно.
— Не се ли притесняваш, че ще се обвърже с по-възрастен мъж?
— Не, тя винаги си е падала по приятелите на по-големия ни брат, а Ерик вероятно е по-възрастен дори от теб.
— Явно имате голяма разлика помежду си.
— Рей беше, така да се каже, щастлива случайност. Когато се роди, бях на десет години, а Ерик — на четиринайсет. Ами ти, Тони? Случайно да криеш някой и друг брат?
— Не ми е известно. Сигурен съм, че баба щеше да ми каже, ако наоколо се навъртаха други Маклейновци.
— Съжалявам. Много нетактично от моя страна. Фил ми каза, че скоро се е споминала. — Джени се поизправи и стисна ръце в скута си, очевидно притеснена.
— Няма проблем. Предпочитам да говоря директно по темата, отколкото да увъртам. Преди година и половина получи удар, от който изпадна в кома, и така и не се възстанови. Практически от година и нещо беше мъртва, но аз не можех да я погреба и да продължа живота си.