— Пиянство и неподчинение на полицейски нареждания?
— Притежание на наркотици. Вероятно с цел разпространение. След като носиш половин кило хашиш, е логично да стоиш настрана от полицията, но…
— Така си е. Между другото, беше прав.
— Тъй ли? За кое?
— Бакън Стюарт и Тимъти Гарнър. Макар че са били странна двойка. Живели са в отделни апартаменти един срещу друг.
— Светът е пълен със странни хора, сър. Понякога си мисля, че аз съм единственият нормален.
— Което е истина, Анди. — Маклейн погледна часовника си. Наближаваше два часът. — Мисля, че за тази вечер направихме каквото можахме. Остави двама дежурни. Имаме потенциален свидетел. Не ми се иска убиецът да се върне и да се опита да му запуши устата.
— Значи, Гарнър не е заподозрян?
— Не, освен ако е много добър актьор. Имам предчувствие, че тук е имало нещо повече от любовна свада, но Гарнър не е в състояние да свидетелства тази нощ. Пък и не мисля, че ще се чувства комфортно в килия. — Маклейн погледна към прозорците на горния етаж, от които струеше светлина. — За никъде не бързаме. Най-добре да се поуспокои, а на сутринта ще разговарям с него. Нека късметлията, който остава да дежури, да знае, че старецът е горе. Ако реши да отиде някъде, ще осигурим човек, който да го съпроводи. Ясно?
— Тъй вярно, сър. — Големия Анди се обърна към неколцината останали униформени и започна да им раздава заповеди на висок глас. А Маклейн се обърна към полицай Кид, която се опита да сподави прозявката си.
— Ти днес май беше дневна смяна, нали?
— Да.
— Как тогава ти възложиха тази задача?
— Използвах една от стаите, за да уча, сър. Вкъщи не сме от най-тихите и в петък вечер е най-добре да се скатаеш някъде, ако търсиш малко спокойствие.
— Нека позная — Дъгит се е натъкнал на теб и те е пратил за мен. Да имаш представа защо той не се появи на местопрестъплението?
— Не бих желала да коментирам, сър.
Маклейн спря да разпитва полицайката. Не тя беше виновна за провалената вечер и на двамата. Рано или късно щеше да разбере защо този случай бе възложен именно на него.
— Прибери се и се наспи. И не се притеснявай, ако позакъснееш утре. Ще говоря с дежурния сержант и ще нагласим смените.
— Благодаря ви, сър. — На лицето й се изписа немощна усмивка. — Да ви откарам ли?
— Не, благодаря. — Маклейн погледна надолу по Хай стрийт. Дори и в този късен час имаше разхождащи се хора. Купонджии на връщане от кръчмите, тълпи, изсипващи се от нощните клубове, а закусвалните за дюнери и хамбургери въртяха оживена търговия. Градът никога не спеше. Някъде там беше и убиецът, с кръв по ръцете. Убиец, който бе отрязал парче от жертвата си и го беше натъпкал в устата й. Точно като в случая с Барнаби Смит. Имитатор? Съвпадение? Трябваха му малко време, спокойствие и дистанциране, за да обмисли всичко. — Смятам да се поразходя.
21.
Събота трябваше да е почивният му ден. Не че си беше направил някакви планове, но да кисне в участъка в осем и половина сутринта, определено не беше на челно място в намеренията му. Особено пък след по-малко от четири часа сън. Маклейн разглеждаше на компютъра си цифровите фотографии от случая „Стюарт“. Трябваше да ги разпечата. Невъзможно беше да се работи на малкия дисплей. Маркира всички и ги пусна да се печатат на общия принтер в дъното на коридора, като се надяваше този път, за разлика от обикновено, в него да има достатъчно хартия и мастило.
За щастие завари апартамента си празен, когато се прибра след над двукилометровата разходка от местопрестъплението. Не че не харесваше компанията, но предпочиташе да е анонимен в тълпата. В общуването си с хората извън работата се чувстваше твърде обременен от всичките си проблеми и притеснения, което го правеше не особено забавен събеседник. Дори когато не се прибираше от кърваво местопрестъпление, предпочиташе собствената си компания. Да остане насаме с призраците си.
— А, Тони. Надявах се да те хвана тук сутринта.
Стреснат, Маклейн се завъртя и видя Джейн Макинтайър, която вървеше по коридора към него. Униформата изобщо не й стоеше добре и той се запита дали шефката не е качила някое и друго килце.
— Госпожо?
— Снощи си поел случая „Стюарт“. Благодаря ти. — Тя закрачи редом с него.