— О, това е нещо интересно. — Промяната в тона на Кадуоладър пресече мислите на Маклейн. Вдигна очи и видя, че патологът е започнал огледа на вътрешностите.
— Кое е интересно?
— Това. — Ангъс посочи лъскавата купчина. — Имал е рак. Навсякъде. Изглежда, е започнал в червата, но се е разпространил във всички органи. Ако не е било самоубийството, е щял да умре след месец-два. Знаем ли името на личния му лекар? Трябвало е да взема много силни лекарства.
— От химиотерапията човек не губи ли обикновено косата си? — попита Маклейн.
— Правилно, инспекторе. Явно затова ти си инспектор, а аз — обикновен патолог. — Кадуоладър се наведе над главата на мъртвеца и отскубна с пинсета няколко косъма. Сложи ги на стоманената табличка, която му подаде асистентката, и каза: — Ще им направиш ли спектрографски анализ, Трейси? Обзалагам се, че не е пил нищо по-силно от ибупрофен. — След това се обърна обратно към Маклейн: — Химиотерапията оставя и други, далеч по-сериозни следи в тялото, Тони. При този мъж не се наблюдава нито една от тях.
— Възможно ли е да е отказал лечение?
— Не виждам какво друго е можел да направи. Със сигурност е бил напълно наясно какво се случва с него. Иначе защо да се самоубива?
— Наистина защо, Ангъс? Защо?
27.
Когато Маклейн се прибра в участъка, Дъгит не се виждаше никакъв. Той каза наум благодарствена молитва и забърза към оперативната стая. През отворената врата изригваше горещина, плод на съвместните усилия на следобедното слънце и бълбукащия радиатор, чийто термостат бе нагласен на максимум. Детектив Макбрайд и Навъсения Боб бяха свалили и саката, и вратовръзките си. Челото на надвесения над лаптопа младеж лъщеше от пот.
— Напомни ми да те попитам как успя да изкопчиш тази машинка за разследването, Стюарт. — Макбрайд вдигна очи от екрана.
— Майк Симпсън ми е братовчед, сър — каза той. — Просто го попитах дали не му се намира нещо свободно.
— Моля? Зубърът Симпсън? Компютърджията на криминалистите?
— Същият. И в действителност не е чак толкова загубен, сър. Само изглежда такъв.
— Така де, като говори, разбирам всяка една от думите поотделно, но взети заедно, губят смисъл. Значи, ти е братовчед? — Това можеше да им е от полза. Първият факт беше вече налице: хубавият лаптоп, на който работеше Макбрайд. Не беше изключено дори да е нов. — Помоли ли го да хвърли едно око на компютъра на Макреди?
— В момента се занимава с него. Мисля, че досега не съм го виждал по-въодушевен. Оказва се, че Макреди бил някакъв гуру в хакерския ъндърграунд на Единбург. Подвизавал се под ника Дюдю.
Маклейн си спомни дисковете с Розовата пантера във филмотеката на обирджията. Всички захабени от употреба, с изключение на последния.
— Учуден съм, че е избрал това име. Човек би предположил, че е по-вероятно да се асоциира с героя на Дейвид Нивън.
Изражението на Макбрайд красноречиво демонстрираше пълната липса на представа за какво става дума.
— Розовата пантера, детектив. Дейвид Нивън играе ролята на сър Чарлс Литън, джентълмена крадец. Специалист по обирите.
— Ясно. Помислих си, че става въпрос за друг анимационен герой.
Маклейн поклати глава и се обърна. Погледът му попадна върху снимките на мъртвото момиче, все още закачени на стената зад Навъсения Боб.
— Това ми напомня за друго. Да е изскочила някаква информация за безследно изчезнал строител?
Макбрайд написа нещо на лаптопа, преди да отговори:
— Съжалявам, сър. Говорих с отдела за изчезнали хора, но компютризираните им архиви са само до 60-те години. За по-стари данни трябва да сляза в другия архив. Мислех да го свърша следобед.
— Какъв строител? — попита Навъсения Боб.
— Идеята е на детектив Макбрайд. — Маклейн кимна към младежа, чиито бузи и уши незабавно поруменяха. — Убийците несъмнено са били образовани хора и не са умеели да зидат и измазват. Така че някой друг е трябвало да скрие стенните ниши и да зазида вратата на онази стая. Нужен им е бил строител.
— Да, но никой строител не би си замълчал — рече Навъсения Боб. — Имам предвид, че сто на сто е видял тялото, както и стъклениците. Ако бях аз, щях да откажа и да вдигна страхотна врява.
— Така е, само че ти не си строител, представител на работническата класа, роден в началото на XX век. Боб. По онова време Сайтхил не е бил обикновено село. Хората са почитали местния земевладелец като крал. Не бих отхвърлил вероятността да са заплашили семейството на нашия строител. Тези хора не са си поплювали.