— Така значи. И няма да имам нищо общо със случая?
— Не съвсем. Искам да помагаш, където е необходимо, но няма да ръководиш разследването. Освен това имам по-належаща работа за теб. Посетил си местопрестъплението в случая „Смит“ и пръв си видял Карстеърс убит. Как смяташ, доколко сходствата между двете убийства са случайни съвпадения?
— Знаем, че убиецът на Смит е мъртъв. Самоуби се след по-малко от двайсет и четири часа.
— Именно, а ние все още не сме разкрили на пресата детайли за убийството. В изявлението посочихме само, че е жертва на брутално убийство. А това означава, че който и да е убил Карстеърс, е имал достъп до подробните полицейски доклади. Намирам подобно изтичане на информация за недопустимо. Намери кой е, Тони, и го спри.
— Хм, това не е ли работа на Вътрешния отдел?
Макинтайър потърка уморено с ръка слепоочието си.
— Наистина ли искаш да се разровят във всичко, което сте правили ти, Дъгит и целият участък през последните един господ знае колко месеца? Може и дотам да се стигне, но засега искам с това да се заеме някой, на когото мога да се доверя.
Гледа с благоговение изгряващото слънце. Огромна червена топка на източния хоризонт, която излъчва мощ, изпълва я с топлина. Гласовете й напяват за велики дела и тя знае, че е техният инструмент, чрез който те въздават мъст. Чувстваше се добре, когато изпълняваше повелите им.
Поглежда ръцете си, окървавени, и още веднъж усеща топлината и влагата на кожата му. Спомня си как червената течност бликна, когато ножът разсече плътта и разкри пулсиращия живот в нея. Беше го държала в ръцете си, беше го отрязала от него и го беше накарала да го изяде. Последното му ястие на тази земя, преди да изтръгне душата му и да я даде на гласовете да я погълнат.
Ала е уморена. Толкова уморена. Гладът раздира корема й. Болката в краката не спира, гърбът й агонизира при всяка стъпка. Гласовете все така я успокояват, все така я тласкат напред. Има още работа за вършене, още мъст. Не само той я беше осквернил, другите също трябва да си платят.
Но вече й е трудно, толкова е трудно да изпълнява заръките на гласовете. Само ако можеше да се пресегне и да достигне слънцето. Да отчупи частица от силата му за себе си. Тогава би могла да се подчини по-лесно на гласовете. Копнее за възбудата, която ще й донесе това подчинение. Не иска нищо повече от това. Цял живот си е мечтала да бъде отмъстителка.
Незнайно как се е озовала на върха на света. Ветровете свистят около нея досущ пищяща от ужас тълпа. Не им обръща внимание. Съществуват само тя, слънцето и гласовете, на които иска да служи.
Широко разперила ръце, полита в небесата.
33.
Гара Уейвърли беше особено натоварена. Фестивалът на изкуствата бе в разгара си и към гарата имаше кошмарен наплив от пътешественици с огромни раници на гърба, таксита с надути клаксони и загубили се туристи. Като се добавеха една линейка, няколко патрулни коли и спрени влакове — хаосът беше пълен.
Маклейн наблюдаваше гореописаното от тротоара, свързващ Принсес стрийт, която бе до хотел „Балморал“, с Маркет стрийт. Преди да построят релсите и гарата, на това място имаше застояло смрадливо езеро, в което се събираха отходните води на Стария град. Понякога му се искаше отново да го наводнят.
Този път доктор Бъкли го беше изпреварил на местопрестъплението. Масивният съдебен лекар се бе навел над релсите и изучаваше някаква пихтиеста маса. Щом се приближи, Маклейн осъзна, че това е било човешко същество, вероятно жена. След като беше паднала от Северния мост, минала през остъкления покрив на гарата и рухнала на пътя на нощния влак, идваш от лондонската Кингс Крос, не беше останал много материал за оглед.
— Още един смъртен случай?
Докторът вдигна очи.
— А, инспекторе. Тъкмо си мислех, че може би ще се появите. Да, мъртва е. Вероятно още при удара в стъклото. Горкичката.
Маклейн се огледа за някой униформен, който да поеме част от задълженията по процедурата. Двама полицаи се мъчеха да държат зяпачите надалеч, но освен тях наоколо не се мяркаше никой друг.
— Кой ви повика? — попита той доктора.
— Сержант Хаусман беше тук допреди минута. Мисля, че е дошъл пръв.
— Къде е сега?
— Аз съм лекар, инспекторе, не детектив. Май отиде да поговори с началник-гарата.
— Извинете, докторе. Имах много тежка сутрин.