Мостчето се разшири, а шума на водата премина в истински рев. Техникът вдигна капака на подводния кафез, натъпкан догоре с хлъзгавите, извиващи се черно-червени твари.
— Майко мила! — отчая се техника. — Колко са много! Наистина ли не искаш да нахраниш цялата си армия?
— Бих я нахранила, ако можех. — отговори Куин. — Между другото, искаш ли аз да закарам излишните в раздробителя, след като си подбера? От ресторантите не са ли поръчвали днес?
— В моята смяна — не. А ти взимай, не се стеснявай.
Техника разблокира кафеза и той започна бавно да се повдига, освобождавайки се от водата и пресовайки черно-червената маса. Още едно натискане на клавиш, звук на зумер, сноп синя светлина… Даже от разстояние Етан почувства мощното действие на парализатора. Тритоните веднага престанаха да се извиват и замряха, неподвижни и блестящи.
Техникът измъкна голяма пластмасова касетка от редицата подобни и я сложи на цифровите везни точно под вратичката на кафеза. След това монтира съединителен жлеб и отвори кафеза. Отпуснатите черни тела се плъзнаха надолу, пляскайки в зелената касетка. Когато цифрата на везните достигна „сто“, той спря потока. Сваляйки с помощта на силов манипулатор пълната касетка, техникът сложи друга и повтори операцията. Третата касетка остана незапълнена. Дейн изведе на екрана общото тегло и въведе данните в компютъра.
— Искаш ли да ти помогна да ги прехвърлиш в контейнера? — предложи той.
Етан позеленя от ужас, но Ели само весело отказа:
— Няма нужда. Иди си при мониторите. А аз малко ще поровя тук. Ако ще вземам тритони за износ, трябва да избера най-добрите.
Техникът се ухили и се отправи към поста си.
— Гледай да избереш по-тлъстите! — извика на прощаване той.
Ели дружески му помаха с ръка и той, минавайки през люка, изчезна от погледите им.
— Значи така, — когато се обърна към Етан, от веселостта й не беше останала нито следа, — първо ще приведем в съответствие цифрите. Помогнете ми да сложа на кантара това животно.
Задачата се оказа доста тежка: Окита вече се беше вкочанил и упорито не желаеше да напуска временния си приют. След като свали всичките му дрехи и откопча колана му с пълен комплект бойно въоръжение, Куин ги завърза на стегнат възел.
Етан най-накрая се взе в ръце и с големи усилия качи тялото на везните. Колкото и безумно да му изглеждаше всичко, той знаеше едно: Атон е заплашен от голяма опасност. И затова най-голямото му желание — да се измъкне от наемницата — се смени с точно противоположното: да не я изпуска от погледа си дотогава, докато по някакъв начин не разбере всичко, което знаеше тя.
— Осемдесет и един килограма и четиристотин и петдесет грама. — докладва той с онзи тон, с който се отчиташе само пред Особено Важни Персони, посещаващи Севарин. — А сега какво?
— Сега го сложете в една от онези касетки и добавете там тритони, докато общото тегло не стане сто килограма и сто и двайсет грама. — заповяда тя, поглеждайки към екрана. Недостигащите грамове Ели добави, като извади от куртката си вибронож и отряза парче тритоново месо, след което решително захлопна капака.
— А сега — осемдесет и един килограма и четиристотин грама тритони в контейнера. — изкомандва тя. Външно сякаш нищо не се беше променило: те останаха със същите три касетки и един контейнер.
— Може би все пак ще ми обясните какво правим всъщност? — помоли се Етан.
— Максимално опростяваме задачата. Сега, вместо твърде изобличаващия контейнер с мъртъв планетник ние имаме безобиден контейнер с напълно законни деликатеси. Останаха само дреболии — да се отървем от осемдесет и малко килограма парализирани тритони.
— Но нали не се отървахме от тялото! — Етан неразбиращо поклати глава. — Възнамерявате да изхвърлите тритоните обратно ли? — с надежда попита той. — Няма ли да се удавят? Ще могат ли да плават след контузиите?
— Нищо подобно! — искрено се възмути Куин. — Та това би разбалансирало цялата система! Тук нещата са много тънки. Смисъла на упражненията ни се свежда до това, да запазим теглото, изменяйки съдържанието. А що се отнася до тялото, сам ще видите.
— Е, как е? Приключихте ли? — извика им техникът, когато изплуваха от люка с контейнера и касетките, натоварени на платформата.
— Да бе, ще приключим! — сърдито изръмжа Куин. — Чак сега се сетих, че трябваше да взема някой по-голям контейнер. Сега ще се наложи да се връщам още веднъж. Знаеш ли какво, я ми извади пропуск, а аз ще закарам всичко това в раздробителя. Услуга за услуга. Така или иначе ще минавам оттам, за да се видя с Теки.