— Ама разбира се, нямаш проблеми! — засия техникът. — Благодаря ти!
Той извади от компютъра данните, записа ги на дискета и я връчи на Куин, която незабавно побърза да се махне.
— Отлично — издиша тя с облекчение.
Крилата на пневматичната врата едва се бяха съединили зад тях, когато Куин се отпусна и разкърши рамене — първия признак на умора, който забеляза Етан.
— Трябва лично да контролирам последното действие. — каза тя и като забеляза въпросителния му поглед, добави: — Бихме могли да оставим касетките тук, те така или иначе ще отидат в раздробителя по график, но в главата ми непрекъснато се върти една ужасна мисъл: ами ако в последната минута дойде поръчка от Транзитната Зона, Дейл отвори касетката и…
— Поръчка, за тритони? — намръщи се Етан.
— Да. — тя се усмихна. — Но в ресторантите се сервират като „жабешки бутчета от най-високо качество“ — така са посочени в менюто.
— А това, ъ-ъ… етично ли е?
Ели сви рамене.
— Трябва да се извлича полза от тях. Сред пристигащите сноби това ястие се ползва с голяма популярност. А на коренните жители тази гадост даже безплатно не можеш да пробуташ — вече ни се повдига от тях даже като ги гледаме. Но службата по биоконтрол отказва да ги замени с нещо друго. Тези лапачи на водорасли карат кислородната система да работи с максимална производителност. Така че се налага да се примиряваме: кислородът преди всичко. А тритоните са просто производствен остатък.
Те отново заплуваха по коридорите. Етан косо погледна наемницата, седяща в поза „лотос“ с отсъстващ израз. Трябва да опита…
— Какъв е този генетичен проект? — внезапно попита той. — Е, онзи, с който се е занимавал Милисор. Знаете ли нещо за това?
Ели внимателно го погледна.
— Човешка генетика. Честно казано, освен това не зная почти нищо. Някои имена и няколко ключови думи… Един Бог знае какво са замисляли там. Може би са проектирали някакви чудовища. Или са отглеждали супермени. Сетагандийците са просто параноидално зациклени на тема война. Може би са смятали да отглеждат в репликатори батальони от войници-мутанти, а после да завладеят с тях цялата Вселена…
— Едва ли. — възрази Етан. — Във всеки случай, не батальони.
— Защо пък не? Защо да не отгледат толкова, колкото пожелаят, ако имат възможност?
— Да, разбира се, можеш да произведеш цяла армия бебета, макар че това ще струва невероятно много. Трябват ти опитни техници, скъпо оборудване, материали. Но нима не разбирате, че това е само началото? И това е нищо в сравнение с разходите, които са необходими за възпитаване на дете. При нас на Атон децата са основното разходно перо в държавния бюджет. Разбира се, храна, после — жилище, образование, облекло, медицинско обслужване… Само възпроизводството на населението, без да броим прираста, поглъща почти всичките ни ресурси. Нито една държава не е в състояние да си позволи да отглежда такава специализирана армия.
Ели Куин удивено вдигна вежди.
— Колко странно. На другите планети ежедневно се раждат десетки хиляди бебета, но държавите изобщо не обедняват от това.
— Така ли? — заинтересува се Етан. — Не разбирам как е възможно. Само заплащането за възпитание на дете е направо астрономическо. Предполагам, че някъде грешите.
Ели широко разтвори очи, сякаш изведнъж я бе осенило.
— А, да. На другите планети това не се счита за труд и затова никой не плаща за възпитание на дете.
— И какво се получава?! — изуми се Етан. — Мислим две, а пишем едно? Атонците никога не биха търпели подобен грабеж! Нима вашите възпитатели не са получавали дори социални кредити?
— Предполагам, — рязко подхвърли Ели, — че на всички останали планети това се нарича майчински дълг. И предлагането обикновено превишава търсенето — сред жените винаги има стачкоизменнички, които подбиват цената.
Етан беше обезкуражен.
— А нима повечето жени не са военни, като вас? Нима сред дендарийските наемници има и мъже?
Куин се разсмя така гръмко, че минувачите започнаха да ги заглеждат.
— Четири пети от дендарийските наемници са мъже. — най-после успокоила се, каза тя. — А що се отнася до жените, три от всеки четири са техници и не участват във военни действия. Почти навсякъде военната служба е организирана по този начин, с изключение на няколко места като Бараяр, където въобще не вземат жени в армията.