— Виж ти… — каза Етан и разочаровано добави: — Значи вие сте нетипичен екземпляр?
Неговият мислен дневник с наблюдения „Жената — такава, каквато е“ се попълни с нова информация…
— Нетипичен. — Ели помълча минута и добави: — Даже повече от нетипичен.
Те преминаха през арка, обрамчваща пневматична врата с табела: „ЕКОЛОГИЧЕН ОТДЕЛ. ПРЕРАБОТКА.“ Докато плуваха по коридорите, Етан успя да почисти моркова; сега, поглеждайки към безупречната белота на стените, оборудването и въобще на всичко наоколо, той внимателно скри обелките в джоба си и започна да яде. Той тъкмо лапаше последното парченце, когато стигнаха до врата, на която пишеше: „СТАНЦИЯ ЗА ПРЕРАБОТКА «Б». ВХОД САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“.
Платформата навлезе в помещение, залято от ярка светлина; по стените се точеха редици от монитори. Лабораторната маса с отточен канал по средата се стори на Етан много позната: тя беше пълна с инструменти за органичен анализ. Множество разноцветни тръбопроводи с разклонения — за вземане на проби? — запълваха един от ъглите на стаята. Другия ъгъл се заемаше от огромен апарат с неизвестно предназначение.
Между тръбите се виждаха чифт крака в тъмнозелени панталони, украсени с небесно син кант. Висок глас ръмжеше нещо нечленоразделно. Изведнъж се чу съскане, изсвирване, нещо издрънча, зелените крака отстъпиха и собственичката им се изправи в цял ръст.
В ръцете си, покрити от дълги пластмасови ръкавици, тя стискаше някакво изкривено метално парче, от което се стичаше зловонна гъста течност. На легитимацията, закачена за джоба на гърдите й, пишеше: Ф.Хелда, зав.биоконтрол. Лицето на Ф.Хелда беше червено и толкова злобно, че Етан се уплаши.
— …тъпи планетници, идиоти! — завърши тя своята тирада, която накрая стана по-разбираема.
Виждайки Етан и неговата спътница, Ф.Хелда замълча и злобно присви очи.
— Кои сте вие? Нямате работа тук! Вие какво, не можете ли да четете?
Очите на Куин заплашително блеснаха. Но тя веднага се взе в ръце и се усмихна обезоръжаващо.
— Просто ви донесох тритоните от атмосферната служба. Малка услуга на Дейл Зиман.
— Зиман трябва сам да си изпълнява задълженията. — изръмжа екотехничката, — а не да се предоверява на някакви невежи планетници! Веднага ще напиша докладна за него…
— Аз съм се родила и израснала на станцията. — побърза да я увери Куин. — Разрешете да ви се представя, казвам се Ели Куин. Вие сигурно познавате моя братовчед Теки, той работи във вашият отдел. Всъщност мислех че той ще е тук.
— А-а, — проточи Ф.Хелда, малко поомеквайки. — Той е на станция „А“. Но вие не трябва да ходите там — почистват филтрите. Няма да има време за дрънканици, докато не настроят системата. Екологичната станция е място за работа, а не клуб за интересни срещи!
— Боже мой, а това пък какво е? — прекъсна наставленията й Куин, кимайки към загадъчната плячка на старшия екотехник.
Пръстите на Хелда се свиха около изкривения къс метал, сякаш искаше да го удуши. Привичната й административна сдържаност в присъствието на външни хора се бореше в нея с желанието да даде воля на яростта си.
— Още едно подаръче от Транзитната Зона. Просто да се чудиш как толкова неграмотни тъпанари могат да пътешестват из космоса! Само че, дявол да ги вземе всичките, неграмотността не е оправдание, всички правила са показани на холограмите! Някога това е бил авариен кислороден балон, при това много добър, докато някой кретен не го пъхнал в раздробителя за органична материя. И което е по-важно, наложило му се е първо да натроши балона, за може да влезе! Добре поне, че е бил употребяван, иначе щеше да отнесе цялата тръба. Невероятна тъпотия!
Хелда прекоси стаята и хвърли това, което беше останало от балона в контейнер за отпадъци, пълен с неща явно също от неорганичен произход.
— Ненавиждам планетниците, — изръмжа тя. — Некадърни, мръсни, безотговорни животни!…
Тя свали ръкавиците, почисти пода с акустичната четка, дезинфекцира всичко с антисептик и обръщайки се към мивката, започна с настървение да мие ръцете си.
— Да ви помогна ли да оправите тези? — бодро попита Куин, кимайки към зелените кутии.
— Нямало е никакъв смисъл да ми ги носите предварително, — назидателно каза екотехничката. — След пет минути по график имам погребение и раздробителя е програмиран за производство на елементарна органика с изход към хидропонната станция. Всичко това изисква време. Така че разкарайте се оттук и предайте на Дейл Зиман, че… — крилата на входната врата се плъзнаха настрани и тя незабавно млъкна.
В помещението бавно доплува платформа, покрита с кадифе; след нея, навели глави, вървяха шестима станционери. Когато врата се затвори зад процесията, Куин даде знак на Етан и двамата незабележимо отстъпиха в далечния ъгъл. Хелда бързо опъна комбинезона си и изобрази печална физиономия.