Хелда свирепо се вгледа в него.
— Вчерашния ти запой — това си мярнал! Кретен!
Етан виновно сви рамене.
— Все пак ще трябва да извикам службата за дезинфекция, — промърмори Хелда под нос. На отиване към ком-пулта тя натисна стартовия бутон на раздробителя и махвайки с ръка към неканените си гости, им заповяда да изчезват.
— Е, докторе, — каза командир Куин, когато се озоваха в коридора, — това беше гениална идея! Или… наистина ли видяхте хлебарка?
— Не, просто това беше първото, което ми дойде наум. Стори ми се, че е от тези, които се вбесяват от хлебарки.
— Юнак! — усмихна се одобрително Куин.
— Да не би тук да имате проблеми с хлебарките?
— Ами, общо взето, да. Освен всичко останало, те много обичат да похапват изолацията на проводниците. Представете си пожар на космическа станция и веднага ще разберете защо Хелда така се изплаши. — Тя погледна хронометъра си. — Боже мой, трябва да върнем платформата и контейнера на трийсет и втори док! Тритони, тритони, кой ще купи от моите тритони?… Аха, това е точно което ни трябва.
На кръстовището тя така рязко зави надясно, че Етан едва не падна от платформата, след което увеличи скоростта. След няколко секунди платформата спря пред врата с надпис „ХЛАДИЛЕН СКЛАД №297-C“.
Вътре те откриха бюро, а зад него — пухкава дежурна, която със скучаещ вид поглъщаше някакви печени кубчета, вадейки ги от пакетчето.
— Искам да наема вакуумен контейнер. — каза Куин.
— Това е склад за станционери, госпожо. — заяви дежурната, хвърляйки на красивата наемничка завистлив поглед. — Ако се обърнете към Транзитната Зона, ще можете да наемете…
Куин хвърли на щанда своята легитимация.
— Кубометър ще бъде достатъчно, и искам контейнера да е в пластмасов калъф. Чист калъф, имайте предвид!
Поглеждайки към легитимацията, дежурната влезе някъде навътре и след няколко минути се върна с контейнера.
Ели се подписа, остави отпечатък от палеца си и се обърна към Етан.
— Ще ги подредим красиво, нали? Нека готвача им се порадва, като ги размрази.
Те се заеха да подреждат тритоните в акуратни редички. Дежурната ги погледа, смръщила нос и свивайки рамене, се върна към ком-пулта, холограмния екран на който показваше нещо, поразително напомнящо на игра.
Явно беше крайно време да се реши въпроса с тритоните: някои от обречените амфибии вече започнаха да мърдат. На Етан му беше жал за тях далеч повече, отколко за покойния Окита.
— Те няма да се мъчат дълго, нали? — попита той, гледайки дежурната, която отнасяше напълнения контейнер.
— От такава лека смърт и аз не бих се отказала. — изсумтя Куин. — Те ще се отправят в най-големия фризер във Вселената — в открития космос. И всъщност, аз наистина ще ги отнеса на адмирал Нейсмит, когато приключа с работата.
— С работата… — повтори като ехо Етан. — Именно. Предполагам, че вече е време да поговорим за тази „работа“.
— С удоволствие. — охотно се съгласи Куин, намествайки се по-удобно на платформата.
ГЛАВА 6
След като върна платформата и контейнера на дока, командир Куин заведе Етан в своята стая, която се оказа само малко по-просторна от неговата. Самият хотел, както смътно се досещаше Етан, също се намираше в Транзитната Зона, но в другия й край. Къде именно, той не успя да разбере, защото по пътя насам Куин ту рязко завиваше настрани, ту задълго го оставяше сам, предприемайки разузнавателни обиколки, а един път даже съвсем изчезна. Срещайки някаква позната станционерка, Ели безгрижно се разходи с нея, оживено разговаряйки за нещо. Етан покорно чакаше, уповавайки се на Бога и надявайки се, че наемницата знае какво прави.
Когато най-накрая се добраха до щаб-квартирата, видът на Ели беше тържествуващ, като на късметлива контрабандистка. Веднага след като вратата се затвори зад тях, Ели облекчено въздъхна, събу ботушите си и се хвърли към бюфета.
— Ето. Истинска бира. — каза тя, протягайки към Етан чаша с пенлива течност, предварително впръсквайки в нея нещо от армейската си аптечка. — Вносна.
Само ароматът на питието предизвика у Етан танталови мъки, но той не бързаше да пие, подозрително гледайки в чашата.
— Какво сипахте там?
— Витамини. Не вярвате ли? Гледайте! — тя пръсна на езика си течност от същата бутилчица и я прокара с голяма глътка бира. — Тук сте в пълна безопасност. Яжте, пийте, мийте се, правете каквото искате.
Етан с копнеж погледна към банята.
— А преразхода на вода няма ли да се отрази на монитора? Ами ако някой започне да разпитва?
— На монитора ще се отрази само това, че командир Куин е поканила в стаята си симпатичен приятел-станционер. Това не засяга никого. Отпуснете се.