Намеците далеч не бяха отпускащи, но сега Етан беше готов да даде половин живот за възможността да се обръсне; бодливата четина на брадичката му вече много приличаше на бащинската брада, каквато той още нямаше никакво право да носи.
Банята, за съжаление, нямаше втори изход. Той се предаде и отпускайки се в горещата вода, изпи чашата си на един дъх. Щом дори Милисор и Рау не бяха измъкнали от него някаква полезна информация, то едва ли това ще успее да направи Куин, каквото и да му беше сипала в бирата.
Измъченото лице, отразило се в огледалото, изплаши Етан. Брадичката му беше като попивателна хартия, клепачите възпалени, а погледа му отнесен — нито един клиент, който е с всичкия си, не би доверил на такъв тип своето бебе. За щастие това не беше деградация, а просто умора: на Етан му бяха необходими само няколко минути за да си върне ако не нормалното самочувствие, то поне нормалния си вид. Тук имаше даже акустична машина която почисти дрехите му докато се миеше.
Излизайки от банята, Етан завари командир Куин в единственото хидравлично кресло. Свалила куртката си и вдигнала крака на масата, тя явно се наслаждаваше на почивката. Лениво приотваряйки очи, наемницата му посочи леглото. Етан неспокойно седна, подлагайки възглавницата зад гърба си — все едно, нямаше на какво друго да се седне. На масата вече го очакваше нова бира и поднос с някакви хапки: неизвестни станционерски храни от пакетчета. За възможните източници на тази храна Етан се стараеше да не мисли.
— И така, — произнесе Куин, — изглежда, че всички ужасно се интересуват от тази биологическа пратка, поръчана от Атон. Точно от това и ще започнем.
Етан отпи от бирата си и призова цялата си решителност.
— Не. Информация за информация. Така че, започнете вие.
От този неочакван отговор възхитителните вежди на Ели се вдигнаха нагоре и Етан побърза да добави:
— Ако, разбира се, не възразявате…
— Добре. — тя кимна, усмихна се, и отпивайки от бирата си, каза: — Вашата поръчка е била изпълнена, и по всичко личи, че е изпълнена от най-добрия генетичен екип от Лабораторията Бхарапутра. Работата им е отнела два месеца и всичко се е вършело без много шум. Впоследствие това, може би, е спасило живота на някого. Поръчката е изпратена с директен полет на станция Клайн, където се е съхранявала два месеца на склад, очаквайки пристигането на ежегодния пощенски кораб, който е трябвало да я достави на Атон. Девет големи хладилни контейнера. — Ели ги описа най-подробно, чак до серийните им номера. — Това ли е, което получихте?
Етан унило кимна.
— Приблизително в същото време, — продължи тя, — когато вашата пратка е пътувала от Клайн за Атон, Милисор и неговата команда са се появили на Архипелага Джексън. Те обходили Лабораториите като… е, общо взето, това е бил много успешен диверсионен рейд. — Тя помълча, опитвайки се да овладее емоциите си. — Милисор със своята команда минал през военизираната охрана на Бхарапутра като нож през масло и се заел с лабораторния корпус и с всичко, което се намирало в него. А в него е имало лаборанти, обслужващ персонал, няколко съвсем случайни хора и цялата техническа документация, отнасяща се за работата по вашата поръчка. Подозирам, че преди да премахне генетиците, Милисор ги е разпитал… Забавяйки се само за да убият съпругата на един от специалистите и самия него, и да запалят къщата му, Милисор и неговите момчета напускат планетата. Тук те се появяват вече с нови легенди, но закъсняват: вашата пратка е била изпратена преди три седмици. А по това време аз пристигнах на Архипелага Джексън и без да подозирам нищо, започнах да търся информация за Атон. Контраразузнаването на Бхарапутра едва не получи удар. За щастие все пак успях да ги убедя, че нямам никаква връзка с Милисор. Сега хората на барон Луиджи даже смятат, че работя за шефа им. — устните й се разтвориха в усмивка.
— За Бхарапутра?
— Аха. — Усмивката й премина в гримаса. — Те ми поръчаха убийството на Милисор и всичките му хора. Направо учудващо е, че не ми натресоха помощник, просто щастие. Но струва ми се, че без да искам започнах да изпълнявам поръчката им. Нищо, нека се порадват. — Ели въздъхна и отпи още една глътка. — Ваш ред е, докторе. Какво толкова имаше в тези контейнери, та заради него загинаха толкова много хора?
— Ами нищо! — възкликна Етан, потресен от чутото. — Ценни материали, но не дотолкова, че да убиват заради тях. Съвета на Населението поръча четиристотин и петдесет живи яйцеклетъчни култури за производство на яйцеклетки, е, знаете, за деца…