— Знам откъде се получават децата. — промърмори Куин.
— Изискването беше да са проверени за отсъствие на генетични дефекти и да са взети само от донори, които са в първите двайсет процента по ниво на интелигентност. Това е всичко. Седмица рутинна работа за добър екип от генетици, като онази, за която говорихте. Но това, което получихме, бяха абсолютни боклуци.
— Добре, добре, докторе! — прекъсна го Куин. — Вярвам ви. Само че това, което са изпратили от Архипелага Джексън не са били боклуци, а нещо абсолютно изключително. Значи някой е прихванал пратката и я е заменил с всякакви остатъци.
— И то твърде странни остатъци, ако се замислиш. — вмъкна Етан, но Ели не му даде да завърши мисълта си.
— И кой ли е този неизвестен похитител, и кога е направил това? Това не сте вие, не съм и аз — макар че за това ще се наложи да повярвате само на думите ми — и разбира се, не е Милисор, понеже явно само за това си мечтае.
— Изглежда, Милисор мисли, че това е работа на някой си Терънс Си — човек или каквото е там…
Ели въздъхна.
— Този „който и да е там“ е имал сума ти време. Пратката е могла да бъде подменена на Архипелага Джексън, на борда на кораба по пътя към станция Клайн и изобщо по всяко време, до момента в който пощенския кораб каца на Атон. О, боже! Изобщо имате ли представа колко кораби минават през Клайн за два месеца? И колко прехвърляния стават тук? Не е чудно, че Милисор ходи с такава физиономия като че ли има разстройство. И все пак ще потърся станционния дневник на полетите…
Етан се възползва от паузата, за да зададе отдавна мъчещия го въпрос:
— А какво е това съпруга?
Куин едва не се задави с бирата. Етан забеляза, че нивото на течността в чашата й намалява много бавно.
— Ох, извинете. Все забравям, че вие… Да, значи така, съпруга. Ами, това е просто брачен партньор, но само от женски пол. А партньора от мъжки пол се нарича съпруг. Брака има множество форми, но най-често това е узаконен икономически и сексуален съюз за раждане и възпитание на деца. Е… разбрахте ли?
— Мисля, че да. — след кратка пауза каза Етан. — Прилича на функцията на алтернативния родител. — Той опита „на звук“ новите думи. — Съпруг… На Атон има подобен глагол, който означава да водиш добре домакинството. Като управляващ. — Той се замисли дали тук нямаше намек за това, че съпругът е длъжен да издържа жената по време на бременността й? Значи и органичния метод на възпроизводство има своите скрити разходи, съобрази Етан и радвайки се на своята догадка, се реши на още един въпрос:
— А какво при вас значи „да съпругваш“?
— Към думата „съпруга“ няма паралелен глагол.
— А-а, — проточи той и поколебавайки се за малко, попита: — Онзи генетик, чийто дом са изгорили, имал ли… имал ли е деца?
— Малко момче. По това време е бил на ясли. А жената е била бременна. — Ели яростно захапа някакво протеиново кубче.
Етан поклати глава, отказал се вече да проумява каквото и да било.
— Защо? Защо? Защо?… — повтаряше той.
Ели се усмихна на някакъв мимолетен спомен.
— Има моменти, в които започвате да ми харесвате… Пошегувах се! — добави тя, забелязвайки как Етан уплашено се присви и се отдръпна към стената. — Да. Защо? Този въпрос мъчи и мен. По всичко изглежда, че Милисор е убеден, че тази продукция, която са произвели в Лабораториите Бхарапутра, е предназначена специално за Атон. А за последните няколко месеца твърдо се убедих в едно нещо: ако Милисор е убеден в нещо, то трябва да му се обърне внимание. Защо Атон? Какво има на Атон, което го няма никъде другаде?
— Нищо. — честно отвърна Етан. — Атон е малка селскостопанска планета; ние даже нямаме полезни изкопаеми, които да можем да продадем. Намираме се далеч от всички космически магистрали, в нищо не се замесваме и на никого не пречим.
— Нищо… — повтори Ели. — А ако помислим върху сценарий, в който планета с „нищо“ би била най-добрия вариант… Е, предполагам, че поне особености си имате. Дори само привързаността ви към толкова сложен начин за самовъзпроизводство ви отличава от всички останали. — Ели отпи. — Струва ми се казахте, че Милисор е говорил нещо за бомбардиране на вашите Репродукционни Центрове. Бих желала да узная по-подробно какво са това.
Не се наложи дълго да го увещават: за любимата си работа Етан можеше да говори с часове. Той описа Севаринския център, работата си, разказа за великите хора, основали този център. Обясни каква е системата им за социални кредити, даваща право за бащинство. Той толкова се увлече, че едва не премина към личните си проблеми, но навреме се опомни. Нещо твърде много започна да откровеничи с тази жена. Какво ли все пак му беше сипала в бирата?…