А командир Куин се отпусна на облегалката на креслото и започна да си тананика някакъв непознат мотив.
— Добре, да върви по дяволите подмяната. Но каквото и да става тук, мисля, че сценария „кукувиче яйце“ му пасва най-много. Той отлично обяснява действията на Милисор…
— Какъв, казахте, сценарий?
— „Кукувиче яйце“. Имате ли кукувици на Атон?
— Не. Какво е това, някакъв гущер ли?
— Не е гущер. Птица. Много гнусна. От Земята. Знаменита най-вече с това, че подхвърля яйцата си в чужди гнезда и така се избавя от уморителното задължение да отглежда птиченца. Впрочем, в цялата галактика това е по-скоро литературна метафора, понеже все още на никой идиот не му е дошла идеята да изнесе птицата извън Земята. С всичката останала зараза човечеството вече е натъпкало космоса, и то с най-голямо удоволствие. Но вие разбрахте ли какво имах предвид под „кукувичи“ сценарий?
Етан разбра, и го разбра толкова добре, че го втресе.
— Диверсия. — прошепна той. — Генетична диверсия. Те са искали да ни пробутат своите чудовища, без да предизвикат подозрения… — Той рязко се прекъсна. — Не. Та товара не е дошъл от Сетаганда, нали? А после, това все пак нямаше да проработи: ние имаме методи за откриване на генетични дефекти…
Той замълча, още по-силно озадачен.
— Част от товара може да е бил материала, откраднат от Сетаганда. Това би обяснило защо Милисор толкова иска да си го върне или да го унищожи. — каза Куин.
— Очевидно, но… откъде накъде Архипелага Джексън ще ни погажда такъв номер? Или те са врагове на Сетаганда?
— Е-е, хм. А какво точно знаете за Архипелага Джексън?
— Не много. Това е планета, там имат биологически лаборатории и в отговор на обявата, която даде Съвета на Населението на Атон по-миналата година, те ни изпратиха своите каталози и ценови листи. Също както и няколко други планети.
— Ясно. Следващия път се обърнете към Колония Бета.
— Там е най-скъпо.
Ели неволно прекара пръсти по устните си и Етан си спомни за плазменото изгаряне.
— Да, разбира се, но там поне получаваш това, за което плащаш… Впрочем, това няма връзка с работата. На Архипелага Джексън получаваш това, за което си плащаш, ако портфейла ти е достатъчно дебел. Искаш да имаш свое младо клонирано копие, с ускорен темп да го доведеш до физическа зрялост и да присадиш в него мозъка си? Моля! Обърнете се към Дом Бхарапутра. Шансовете: петдесет процента за това, че операцията ще те убие и сто — за това, че ще убие клонинга, чийто мозък просто ще го изхвърлят на боклука. Нито един бетански център няма да приеме такава заявка — клонингите там се ползват с всички граждански права. А Бхарапутра ще приеме.
— Пфу! — с отвращение се изплю Етан. — На Атон клонирането се счита за грях.
— Нима? — удиви се Ели. — Какъв точно?
— Идолопоклонничество.
— Никога не съм знаела, че съществува такъв грях… Е, добре. Работата е там, че ако някой предложи на Лабораториите Бхарапутра прилична сума, те с радост ще напълнят вашите контейнери… ако щеш, с умрели тритони. Или с двуметрови механични супервойници — с каквото и да е! — Тя замълча, отпивайки от бирата.
— И какво ще правим сега? — осведоми се Етан.
— Аз мисля… — Ели се намръщи. — Знаете ли, тази история с Окита не влизаше в плановете ми. Нямах заповед да се намесвам активно в събитията — предполагаше се, че ще съм само наблюдател. И изобщо, от чисто професионална гледна точка, въобще не трябваше да ви спасявам. Трябваше само да отбележа това печално събитие, а след това да изпратя на адмирал Нейсмит скръбен рапорт.
— И ъ-ъ… сега той ще е недоволен от вас? — нервно се поинтересува Етан. В неговото разпалено въображение мигновено изникна картина: адмирала на наемниците заповядва да се възстанови началния баланс и командир Куин го изпраща на среща с Окита.
— А, не. Той също си има принципи. Ужасно е непрактичен; някой ден това ще го погуби. Макар че засега — Ели почука три пъти по масата, — явно му върви. — Тя прониза с вилицата си последното протеиново кубче, допи бирата си и стана. — И така, какво ще правим сега? По всичко личи, че ще трябва още малко да „бройкам“ Милисор. Ако тук има още негови хора, те ще излязат на светло, за да търсят вас и Окита. А за вас е по-добре да се спотаите тук. Нито крачка извън стаята!
Значи, отново затвор, макар и по-комфортен…
— А какво ще стане с дрехите ми, багажа и стаята?… — Стаята му, икономична класа, сега стоеше празна, но въпреки това продължаваше да трупа сметки. — Ами моето задание?
— Вие в никакъв случай не трябва да излизате от стаята! — Ели въздъхна. — Следващият кораб ще замине на Атон след осем месеца, нали? Значи така: вие ще ми помогнете с моето задание, а аз ще ви помогна с вашето. Послушайте ме. За да можете да изпълните заданието си най-малкото трябва да останете жив.