— Разбира се! — сопна се Етан. — Стой си тук и си мисли, дали Милисор не е купил вашите услуги за по-кръгла сумичка от адмирал Нейсмит и Бхарапутра!
Ели облече тежката куртка, в многобройните джобове на която се побираше всичко, което може да дотрябва на таен агент.
— Ето и нещо, което ще трябва да усвоите незабавно, докторе. Не всичко на този свят може да се купи и продаде. — подхвърли му тя, насочвайки се към изхода.
— И какво е това „не всичко“? Услугите на наемниците?
Ели се обърна, очите й проблеснаха изгарящо и тя отвърна с непонятна тъга:
— Не. Онези принципи. Непрофесионалните.
Целия първи ден на полудоброволното си затворничество Етан проспа с дълбок сън, опитвайки се да избяга от всичко, което се стовари на неговата нещастна глава: страх, изтощение и последствията от химическия коктейл. Пробуждайки се за първи път, той като в мъгла различи командир Куин, промъкваща се на пръсти към вратата. Когато се събуди за втори път, доста по-късно, той видя, че командира спи, изтегнала се на пода, в униформените си панталони и тениска, а куртката й е небрежно хвърлена на облегалката на креслото.
На втория ден Етан откри, че Куин, оставайки го в пълна самота, дори не мисли да заключва вратата. След като направи това откритие, той прекара двайсетина минути в коридора, опитвайки се да измисли повече или по-малко разумен план за бягство — при условие, че няма да попадне в лапите на Милисор, който, без съмнение, го търси из цялата станция. Дочутото иззад ъгъла бръмчене на робота-чистач накара Етан да се хвърли обратно към стаята. Сърцето му туптеше бясно. Може би нямаше да е лошо, ако командир Куин още малко го подържи при себе си…
На третия ден способността му да разсъждава се върна. Сега вече Етан сериозно се обезпокои от тази бъркотия, в която се замеси, само че за измъкването от нея явно не му стигаха сили. За да уплътни с нещо наложеното му свободно време, той реши да попълни знанията си в областта на галактичната история, възползвайки се от компютърната библиотека на Куин.
До края на следващия ден разочарованието му вече беше пълно: образователната програма се оказа обидно къса. Тя се състоеше от два много повърхностни прегледа на галактичната история, няколко очерка за историята на Сетаганда и развлекателен сериал с името „Дивата звезда на любовта“, на който Етан попадна случайно и беше толкова потресен, че даже не се досети да изключи ком-пулта. Както се изясни, живота с жените не само провокираше мъжа към странно поведение — той предизвикваше пълно умопобъркване. Интересно, колко ли време остава до момента, в който флуидите, или дявол знае какво още, излизащи от командир Куин, ще принудят и него да се държи по подобен начин? А ако разкъса дрехите й, за да оголи гръдната й хипертрофия — наистина ли после тя ще тича след него, като току-що излюпено пиленце след мама-кокошка? Или, без да чака докато хормоните й свършат своята мрачна работа, Ели просто ще извади виброножа и ще го накълца на парченца?
Етан потрепери и се прокле за това, че толкова бездарно си загуби двата месеца на път за станция Клайн, така и не успял да се реши да се възползва от корабната библиотека. Макар че, от друга страна, незнанието е път към блаженството, а познанието води право в ада… Но ако на неговата безсмъртна душа е съдено да загине на олтара на дълга, то, Бога-Отца е свидетел, ще я отдаде в името на Атон! И с тези мисли Етан пъхна в ком-пулта поредната дискета.
На шестия ден, излизайки от нирваната на духовното падение, Етан почувства, че е заплатил за познанието с пълна загуба на душевното си равновесие…
— Какво, по дяволите, всъщност прави Милисор тук? — нахвърли се той на Куин, когато тя за малко се върна в стаята си.
— Ами нищо. Очаквах повече от него. — тя сви рамене и отпускайки се на креслото, механично започна да навива около пръста си кичур от черната си коса. — Не е съобщил на местните власи за изчезването на Окита. Не е изкарал скрити помощници. Не е предприел нито една стъпка в опит да напусне станцията. Времето, което гем-полковника губи за поддържане на прикритието си, говори за това, че се е окопал тук за дълго. Преди седмица си мислех, че той просто чака кораба от Атон, на който пристигнахте, но сега е ясно, че тук го задържа нещо друго. Освен това проблема, който го занимава, е по-важен от предполагаемото дезертьорство на подчинения му.
— И колко още ще трябва да кисна тук?! — взриви се Етан и започна раздразнено да крачи насам-натам из стаята.