— Кой? — в пълно недоумение попита Етан.
— Ами онази тлъста девойка.
Етан се огледа. Според професионалния му поглед, затлъстяването беше практически незабележимо, отчитайки особеностите на женската фигура.
— Неправилен обмен на веществата. — застъпи се той за бедното момиче.
— Ха! Отлично оправдание за тези, които нямат и капка самодисциплина. Сигурно нагъва през нощта тонове от някакъв вносен планетен боклук. — Хелда гнусливо се намръщи. — Ужасна гадост. Никога не знаеш къде и как е произведено това. Аз, например, ям само наши, екологично чисти продукти — постно говеждо и салати, без всякакви там мазни подправки, сосове… — дългата лекция за диетата и храносмилането зае цялото оставащо време, докато транспорта пристигна на местоназначението си.
Етан почака докато Хелда излезе от кабината, отлепи се от седалката си и предпазливо подаде глава навън. Болничната миризма запълваща карантинната зона, веднага предизвика у него остър пристъп на носталгия по Севарин. Той преглътна топката в гърлото си.
— Насам, моля. — Екотехник-мъж в стерилен халат с жест му показа пътя. Други два техника незабавно се заеха да дезинфекцират платформата с рентген-стерилизатор. Етан го насочиха нататък по коридора, а техника го следваше по петите, почиствайки с акустична четка невидимата зараза от стъпките му.
Етан влезе в малка стая, приличаща на съблекалня. Техника накратко го инструктира как да вземе дезинфекционен душ, след което се отдалечи с червения комбинезон и ботушите, мърморейки:
— Ама че хора! Никакво бельо!…
Легитимацията и кредитната му карта останаха в джоба на комбинезона. Етан едва не се разплака от яд. Но вече нищо не можеше да се направи… Той щателно се изми, изсуши, почеса най-сетне отдавна сърбящият го нос и започна да обикаля покрай душовете, губейки търпение. Тъкмо започна да преценява всички „за“ и „против“ идеята, с див рев да се втурне гол по коридора, когато техника се върна.
— Привет. — Той остави комбинезона и ботушите на скамейката, притисна инжектор към ръката на Етан и каза: — Контролата е на изхода. От тази страна. До скоро. — И моментално изчезна.
Етан се хвърли към дрехите. Портфейла му си стоеше — или бе сложен отново — в джоба. Той с облекчение въздъхна, облече се и готвейки се за чистосърдечно признание, разкърши рамене. От лаконичната реч на техника той разбра само едно: трябва да излезе от противоположната страна…
Вече бе решил, че отново се е заблудил, когато видя врата, а зад нея — стая. Едновременно с Етан към вратата се приближи високия слаб екотехник от „птичата“ платформа, Теки — с интересна бледност на лицето си и превръзка на главата. Той се спря, затаи дъх и с енергично кимване предложи на Етан да мине пръв. Причината за неговите действия бързо се изясни — вътре ги очакваше кльощавата Хелда. Забелязвайки все пак Теки, тя сложи ръка на гърдите му и го прониза с леден поглед.
— Време е да оставиш на спокойствие този ком-пулт. Мисля, че вече те помолих да предадеш на приятелката си да не те търси в работно време.
— Това не беше Сара. — с физиономия на оскърбена невинност отговори Теки. — Това беше една роднина. По работа. — Явно отвличайки вниманието на Хелда от себе си, той се вкопчи за Етан. — А ето го и нашия помощник!
Етан се прокашля и се отправи към бюрото, не знаейки с какво да започне своето заявление. Присъствието на Хелда не влизаше в плановете му. Тази жена изглежда бе вездесъща.
— Така. — каза контрольора в зелен комбинезон, седящ зад ком-пулта, и протегна ръка. — Картата ви, ако обичате.
Етан разбра, че му искат някакво стандартно за жител на станцията удостоверение. Той пое въздух, събра кураж и погледна към намръщената Хелда. Чистосърдечното му признание прозвуча така:
— Ъ-ъ… м-м… Не го нося.
Хелда изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да започне да мята мълнии.
— Трябва да я носите по всяко време, докер!
— Преоблякох се. — отчаяно заусуква Етан. — Остана в другия комбинезон… — Ако сега успееше да се измъкне от лапите на тази страшна жена, веднага ще хукне като луд към властите!
Тя отвори уста, смятайки да каже още нещо, но изведнъж се намеси Теки:
— Стига де, Хелда, остави човека да си почине. Той наистина ни помогна с тези проклети птици. — Намигайки, той хвана Етан за лакътя и повлече към противоположния изход. — Ще се прибереш, ще вземеш картата си и ще се върнеш, разбрахме ли се?
— Но как може?… — започна Хелда, но контрольора кимна в съгласие.