— Командир Куин, която беше в тази стая — къде е?
— Предишния наемател напусна в 11:00, сър. Предишния наемател не е оставил информация за бъдещото си местопребиваване.
В единайсет? Значи тя е напуснала буквално няколко минути след като той самия гордо излезе от хотела.
— О, Бог-Отец!…
— Сър, — вежливо изчурулика робота. — моля, формулирайте въпроса си.
— Не говоря на тебе! — сопна му се Етан.
Робота почтително наклони корпус.
— Желаете ли да узнаете още нещо, сър?
— А? Не, не…
С тихо бръмчене робота се отдалечи по коридора.
Две нива надолу… Три коридора… Но постовата кабинка все още беше затворена. Още не са се върнали.
Етан тежко се отпусна на тротоара до фонтана и зачака. Ако Рау, стреляйки в него, е нарушил закона, значи закона сега защитава Етан. Какво значение има?! След като се скара с Куин, службата за безопасност е единствената му надежда.
— Доктор Еркхарт?
Нечия ръка се отпусна на рамото му. Етан подскочи като ужилен, обърна се…
— Кой сте вие?… — със сподавен глас попита той.
Светлокосия млад човек направи крачка назад, без да отмества от Етан втренчения си поглед. Той беше среден на ръст, строен и гъвкав, облечен по непозната планетна мода — в бродирана куртка без ръкави и свободни панталони, стегнати на коленете от удобни, високи ботуши от някаква свръхмека кожа.
— Извинете. Ако вие сте доктор Етан Еркхарт от планетата Атон, то именно вас търся.
— Защо?…
— Много се надявам, че ще можете да ми помогнете. Моля ви, сър, не си отивайте… — той умолително протегна ръка, виждайки че Етан отстъпва все по-далеч и по-далеч. — Вие не ме познавате, но аз много се нуждая от Атон. Казвам се Терънс Си.
ГЛАВА 8
Етан се вцепени за секунда.
— Какво искате от Атон? — идвайки на себе си, сърдито запита той.
— Убежище, сър. — каза младия човек. — Аз наистина съм бежанец. — Напрежението правеше усмивката му странна и неестествена. Етан продължаваше да отстъпва, но младежа крачеше след него. — В списък на пътниците от пощенския кораб освен всичко друго сте посочен и като извънреден и пълномощен посланик за особени поръчения. Вие можете да ми предоставите политическо убежище, нали?
— Аз… Аз… — Етан се обърка. — Съвета на Населението даде това предложение в последния момент, защото никой не знаеше с какви трудности може да се сблъскам тук. Всъщност аз не съм никакъв посланик, доктор съм.
Младежа неотклонно гледаше Етан; Етан отговори със същия втренчен поглед. Той вече успя да забележи, че юношата се намираше на границата на нервно и физическо изтощение. Симптомите бяха налице: възпалени клепачи, нездрава бледност, почервенели очи и предателски треперещи пръсти. Една ужасна догадка се стовари върху Етан.
— Чуйте… да не би случайно да искате да ви защитя от Милисор?
Си кимна.
— О, в такъв случай се страхувам, че вие просто не разбирате ситуацията. Тук съм сам. На станцията нямам нито офис, нито представителство — нищо. Тоест — как да ви обясня — в истинските посолства има служба за безопасност, охрана, контраразунаване…
Си изкриви уста.
— Нима за човека, който организира изчезването на Окита, всичко това е толкова важно?
Етан застина с отворена уста, изгубил дар-слово от страх.
— Те са твърде много. — продължаваше Си. — Милисор може да хвърли срещу мен всички ресурси на Сетаганда, а аз съм сам, съвсем сам. Аз съм единствения, който остана. Единствения, който оживя. И работата не е в това просто да ме премахнат, работата е в това, да го направят колкото се може по-скоро. — Красивите му ръце отново се протегнаха с молба. — Бях убеден, че съм им се изплъзнал, че ще мога да нанеса ответен удар. Ах, ако само можех да хвана Милисор, този безстрашен „ловец на вампири“! — той силно стисна юмруци. — Умолявам ви, сър. Дайте ми убежище.
Етан нервно се прокашля.
— А… какво всъщност имате предвид под „ловец на вампири“?
— Това е представата на Милисор за самия себе си. — Си сви рамене. — За него всичките му престъпления са подвизи в името на Сетаганда. Някой все пак трябва да върши мръсната работа. Той се смята за герой, но все пак ме ненавижда и се бои от мен, защото го виждам като на длан. Като че ли неговите тайни са по-големи или по-важни от нечии други. Плюя и на тайните му, и на подлата му мръсна душица!
Етан усети нещо като пристъп на морска болест, мигновено осъзнавайки, че го въвличат в някаква непонятна игра. Решавайки да действа без увъртания, той попита:
— Какъв сте вие?
Младия човек се сепна.
— Убежище. Първо убежище, после ще ви разкажа всичко.