— Нима?…
Подозрителността на лицето на Си се смени с израз на пълно отчаяние.
— Разбирам. За вас аз съм същия, какъвто за тях. Лабораторно чудовище, хомонукулус от ретора. Добре, нека е така… Но във всеки случай, преди за загина ще отмъстя на капитан Рау. Заклех се в това пред Джейнайн!
Успявайки да открие в цялата тази реч нещо достъпно за разбиране, Етан каза с цялото достойнство, на което беше способен в момента:
— Ако под „ретора“ имате предвид маточен репликатор, то нека ви уведомя, че аз самия съм се появил на този свят по същия начин, и не считам този способ за възпроизводство за по-лош от който и да е друг. Напротив — смятам, че даже е по-добър. Затова съм ви благодарен поне за това, че не можете да оскърбите моя произход и делата на моя живот.
Конфуза, отразил се на лицето на Си, беше подобен на лекото смущение, което почувства Етан.
Юношата като че ли искаше да каже нещо, но после само поклати глава и се обърна, за да си тръгне.
„Нуждата“ — премина през мозъка на Етан — „е маточния репликатор на изобретателността…“
— Почакайте! — извика той. — Ще ви предоставя убежище на Атон.
Със същия успех можеше да обещае на това момче опрощение за всичките му грехове. Но Си се обърна и в сините му очи отново се разгоря надежда.
— При едно условие. — продължи Етан. — Трябва да ми съобщите по какъв начин сте получили яйцеклетъчните култури, които Съвета на Населението купи от Лаборатория Бхарапутра.
Сега беше ред на Терънс да застине с отворена уста.
— А нима Атон не ги получи?
— Не.
Обаятелния блондин изохка, като че ли го бяха ритнали в корема.
— Милисор! Сигурно са у него! — и замърмори: — Но не… как може… той не би могъл да скрие…
Етан тихо се прокашля.
— Е, освен ако вашия полковник Милисор има навика зверски да изтезава всеки срещнат — говоря за себе си — в продължение на седем часа само за да си прекара приятно времето, то предполагам, че все пак не са у него.
Странна работа, помисли си Етан, даже е приятно понякога да виждаш човек, по-объркан и от теб самия… Си се обърна към своя нов покровител и разпери ръце, изразявайки пълно недоумение.
— Но, доктор Еркхарт… Ако не са у вас, не са у мен и не са у Милисор — то тогава къде са?…
Чак сега Етан разбра защо Ели Куин толкова се вбесяваше от чакането. На него самия вече му беше дошло до гуша от цялата тази бъркотия. Ако така продължи и по-нататък, то даже миролюбивия доктор Еркхарт ще узрее за решителни действия. Той се усмихна дружелюбно на младия човек. Си малко приличаше на Янос, беше само малко по-нисък и по-строен. И още — сродяваше ги някакъв особен оттенък на кожата… Наистина, Си нямаше онзи капризен израз, който разваляше лицето на Янос в моменти на злоба или скука.
— Може би, — каза Етан, — ако съберем цялата информация, с която разполагаме, ще успеем да намерим отговор.
Си го погледна отдолу нагоре — той беше с няколко сантиметра по-нисък — и запита:
— Вие наистина ли сте ръководител на разузнаването на планетата Атон?
— В известен смисъл. — промърмори главния и единствен агент на Атон за всички времена.
Си кимна.
— В такъв случай съм съгласен с всичко, сър. — Той с облекчение въздъхна. — Само че ще ми трябва известно количество пречистен тирамин. Изхабих последните си запаси преди три дена заради Милисор.
Тирамина беше аминокиселинен предшественик на цял род естествени метаболити на мозъка, но Етан досега не беше чувал, че може да се използва като „наркотик на истината“.
— Извинете, не разбирам… — започна супершпионина Еркхарт.
— За моята телепатия. — нетърпеливо отговори Си.
Подът под краката на Етан се залюля и отплува бавно нанякъде.
— Всички тези хипотези бяха опровергани още преди стотици години. — чу той собствения си глас. — Такова явление като телепатията просто не съществува!
Терънс Си се докосна по челото с жеста на човек, измъчван от главоболие.
— Сега съществува. — просто каза той.
Етан замря, ослепен от възхода на новата, небивала ера.
— Чуйте, — произнесе той най-накрая, — в момента с вас стоим насред този проклет булевард, в най-наблюдаемата точка в цялата галактика. Няма ли да е по-добре, докато гем-полковник Милисор не е изскочил от най-близката асансьорна шахта, да отидем на някое друго, по-спокойно място и да поговорим там?
— Какво? А, да, разбира се, сър. Имате ли наблизо безопасен покрив?
— Хм… А вие?
Младежа сви рамене.
— Да, сигурно, поне докато работи легендата ми.
„Безопасен покрив“, както вече разбра Етан, беше общоприетия шпионски термин за всяко укритие. Си го доведе до евтин хотел където живееха транзитници, работещи на станцията. Тук имаше камериерки, икономки, носачи и други подобни хора от низшия ешелон в сферата на услугите. За функциите на много от тях Етан можеше само да се досеща — като например за специалността на две жени в крещящо ярки дрехи и отвратителен сетагандийски грим, които изведнъж започнаха да им досаждат, а когато припряно ги отминаха, изкрещяха след тях цял потоп от гнусни псувни.