— Да, това е вярно. — изхлипвайки задавено, отвърна Си. — Налагаше се постоянно да влизам в съзнанието му, откакто — той отново сложи ръка на челото си, — това нещо се разви до пълната си сила. Тогава бях на тринайсет.
— О, Боже! — каза Етан с искрено съчувствие. — Ами ето, резултатът е налице.
Си изведнъж се разсмя, което му помогна далеч повече, отколкото дихателните упражнения.
— А ти откъде може да знаеш?
— Е, аз, разбира се, не знам как работи тази твоя телепатия, но с методите на гем-полковника съм запознат твърде добре. — Етан замислено потри устни и неочаквано запита:
— А на колко си години?
— Деветнайсет.
В отговора на Си липсваше предизвикателството, толкова характерно за подрастващите. Той просто констатираше факта — така, като че ли и на ум не му е идвало, че възрастта може да има някакво значение. Етан въздъхна.
— Знаеш ли, бих искал да ми разкажеш малко повече за себе си. Е, да кажем, като на свой имиграционен агент.
Експериментът се провеждал на база естествена мутация на щитовидната жлеза. Си не знаеше по какъв начин лудата емигрантка, саката, бедна и съвсем ненормална, беше попаднала в полезрението на доктор Фез Джахар. Но именно този пробивен млад медик я измъкнал от изоставените руини и я преместил в университетската си лаборатория. Джахар е имал един познат, който е имал друг познат, а този друг познат е имал трети познат, който е имал достъп до някакво висше военно началство и е можел да го накара да го изслушат. Така доктор Джахар е пристъпил към осъществяване на мечтата си, а държавните субсидии за този проект се сипели в неограничени количества. Умопобърканата жена изчезнала от архивните записи и оттогава никой не я е виждал. Или по-точно казано, никой от бившите й познати не се опитвал да научи нещо за нея.
Разказа на Си звучеше равно и безпристрастно, като заучен текст на чужд език. Етан даже не можеше да разбере от кое се чувства по-зле: от неотдавнашния срив на младежа или от това хладно самообладание, с което той разказваше историята си.
Клетъчната култура с телепатичния ген е била присадена in vitro — двайсет поколения за пет години. Първите три екземпляра, в чийто хромозоми се опитвали да внедрят този комплекс, загинали, едва излизайки от маточните репликатори. Още четири загинали като бебета или в ранно детство от рак на мозъка, а други три — от други заболявания.
— Неприятно ли ти е да слушаш това? — запита Си, поглеждайки към пребледнелия Етан.
— Не, не… продължавай.
Условията за развитие на матричните генетични копия — Етан би ги нарекъл „деца“ — били изменени и доктор Джахар направил нов опит. Ел-Екс-10-Терънс-Си бил първия, който оживял. Но резултатите от ранните тестове се оказали двусмислени и разочароващи. Било решено да се прекрати финансирането на проекта. Но въпреки това Джахар, след толкова човешки жертви, отказал да се предаде.
— Предполагам, — каза Си, — че Фез Джахар в известен смисъл може да се нарече мой баща. Той вярваше в мен. Впрочем, не — той вярваше в своята идея, въплътена в мен. Когато бюджета на лабораторията беше орязан, той самия работеше като гледачка и техник. И с Джейнайн също той се занимаваше.
— А коя е тази Джейнайн? — предпазливо попита Етан.
— Джей-9-Екс-Сета-Джи беше моя… сестра, ако така ви харесва. — накрая отговори Си. Той гледаше нанякъде с празен поглед, встрани от Етан. — Макар че имахме много малко общи гени, телепатията се развиваше и при двама ни. Не зная дали Джахар от самото начало й е определил ролята на прародител на новата раса от суперхора, или е била за него само опитен екземпляр. Във всеки случай веднага след като израстнахме, той започна да поощрява сексуалните отношения между нас. Но за разузнавателна работа Джейнайн не беше подготвяна никога. А Милисор винаги гледаше на нея като на бъдеща свиня-майка, наобиколена от розови сукалчета-шпиончета. Той сам мечтаеше за нея и аз виждах всички картини, които рисуваше въображението му…
Етан изпита облекчение, когато Си замълча, избавяйки го от подробното описание на сексуалните фантазии на гем-полковник Милисор.
Колелото на съдбата отново се обърнало за доктор Фаз Джахар, когато Терънс Си достигнал полова зрялост. Пълното развитие на мозъка му и измененията в биохимичния му баланс най-накрая активизирали органа, който до този момент упорито отказвал да се прояви. Телепатичните способности на Си станали очевидни, надеждни и повторяеми.
Само че не минало без ограничения. Телепатичния орган влизал в състояние на възприемчивост само при получаването на голяма доза аминокиселинен тирамин, а чувствителността му угасвала веднага след като организмът преработвал излишъците и възстановявал обичайния си биохимичен баланс. Телепатичния обхват бил ограничен в най-добрия случай до неколкостотин метра. Освен това, възприятието се блокирало от всяка преграда поставена на пътя на сигналите, издавани от мозъка-мишена.