Опитите показали, че едни сигнали се възприемат по-отчетливо, а други едва се долавяли, дори когато Си едва не докосвал тялото на изпитаемия. Вероятно това е било проблем на съответствие на „работните честоти“ на приемника и предавателя, понеже някои от посланията, които достигали до Терънс в безформен, изкривен вид, се появявали в съзнанието на Джейнайн с яркостта на халюцинация, с всички звукови и чувствени ефекти, с цялата ясност на мисълта — и обратно.
Натрупването на сигнали от голяма група хора създавал невъобразима какафония — като на многолюдна вечеринка, където всеки крещи нещо свое си, и да се отдели необходимия разговор е коствал невероятни усилия.
През целия си кратък живот Терънс Си е слушал от доктор Джахар, че неговото предназначение е да служи на Сетаганда. Отначало той вярвал в това и даже се гордеел с великата си мисия. Първата пукнатина във вярата му се появила, когато се запознал отблизо с персонала на секретните служби, охраняващи проекта и узнал истинските им намерения. „Мислите им изобщо не съответстваха на външния им вид“ — обясни Си — „А най-отвратителните от тях бяха прогнили толкова много, че дори бяха престанали да чувстват как смърди от тях“.
С всяко ново експериментално задание пукнатината се увеличавала.
— Най-грубата грешка на Милисор, — замислено каза Си, — беше решението му да ни използва за „прослушване“ на хора, заподозрени в инакомислие, в момента в който им задаваше въпроси относно лоялността им. Дотогава аз дори не знаех, че може да има такива хора.
Си преминал военна подготовка под ръководството на внимателно подбрани наставници. Предвиждали в бъдеще да работи като агент в безопасни задания — или на опасни, но толкова отговорни, че изпълнението им би оправдало всеки риск. Но не ставало и дума за това да допуснат телепат във висшия команден състав, в тесния кръг на хората, контролиращи цялата Сетаганда, нейните колонии и предни постове.
Впрочем, телепатичните способности на Си не му позволявали да проникне в подсъзнанието на обекта; той можел да улови само онези мисли и образи, които човек сам извикваше от дълбините на паметта си. Но използването на телепатия в обичайна обстановка, за откриване на случайно измъкнали се престъпни помисли е било неизгодно — далеч по-голям улов е давало присъствието на Си при разпитите. А разпитите ставали все по-разнообразни и все повече предизвиквали отвращение в него.
— О, много добре те разбирам. — вметна настръхнал Етан.
…Навярно Джейнайн първа е започнала да мисли за създателите им като за робовладелци. Мечтата за бягство, нито веднъж неизказана на глас, възникнала в съзнанието им в онези редки минути, когато по волята на началството активизирали телепатичните им органи едновременно. Двамата започнали тайно да изплюват таблетките тирамин и да правят запаси. Плановете за бягство се предлагали, обсъждали и уточнявали в пълно мълчание.
Те не желаели смъртта на доктор Фез Джахар. На този факт, който съвсем не интересуваше Етан, Си настояваше с голяма жар. Бягството може би е щяло да мине далеч по-удачно, ако не се бяха опитвали да унищожат лабораторията и да отведат със себе си още четири деца. Всичко това усложнявало задачата, но Джейнайн смятала, че дългът им изисква да оставят на палачите си само развалини. Когато и нея, и Терънс започнали все по-често да ги викат на работа при най-жестоките разпити на политическите затворници, Си престанал да оспорва тази част от плана.
Ако Джахар не се беше втурнал да спасява записките си и генетичните култури, взривът нямаше да прекъсне живота му. Ако децата му не се бяха паникьосали и не бяха започнали да викат, охраната може би е нямаше да забележи нищо; ако не бяха побягнали, може би той нямаше да започне да стреля. Ако Терънс и Джейнайн бяха избрали друг маршрут, друга планета, друг град, ако бяха си намерили други документи…
Студения тон, с който Си разказваше своята история, вече стана направо леден; гласът му напълно се лиши от емоции и изглеждаше като че ли съществува независимо от човека. Той сякаш описваше странстванията на някакъв персонаж от древната история, а не собствения си живот.
…Ако не беше отишъл онази вечер на дока, за да изтегли от картата малко пари и да купи плодове. Ако се беше върнал по-рано, а капитан Рау беше дошъл по-късно… Ако Джейнайн не се беше хвърлила пред него, за да го закрие от невроразрушителя на капитана! Ако, ако, ако…