Той проявил фантастична сила и ловкост, сражавайки се за това, тялото на Джейнайн, всяка клетка от което пазело в себе си генетичната тайна, да не попадне в ръцете на Милисор. И все пак минало почти денонощие преди да успее да замрази трупа — твърде дълъг срок за да се запазят мозъчните структури, дори и да не бяха вече разрушени от импулса на невроразрушителя.
Но той продължавал да се надява. Цялата му воля сега била насочена само в едно нещо: да направи колкото може по-бързо и колкото може повече пари. Терънс Си, който докато Джейнайн беше жива бе живял на границата на нищетата, сега се изтощавал до краен предел, печелейки пари по всякакви начини — честни и нечестни — за да успее да стигне с тежката криокамера до лабораториите на Архипелага Джексън, където, както беше чувал, за много пари можеха да направят всичко.
Само че никакви пари не можели да направят от мъртвото живо… По най-заобиколния начин му били предложени алтернативи. Как би погледнал уважаемия клиент на варианта да му направят клонирано копие на жена му? Копието ще бъде абсолютно точно и дори най-опитния експерт няма да може да я отличи от оригинала. И няма да му се наложи да чака седемнайсет години, докато копието достигне своята зрялост: процесът може да бъде приказно ускорен. Личните особености могат да бъдат пресъздадени с удивителна степен на достоверност, за определена сума, разбира се, и даже подобрени, ако някои черти от характера на оригинала в нещо не устройвали уважаемия клиент. Самото копие няма да знае за съществуването на оригинала.
— Всичко, което ми трябваше тогава, за да я върна, — каза Си, — беше куп пари и способността да повярвам, че лъжата е истина. — Той помълча. — Парите ги имах.
Сега той замълча за дълго. Етан се чувстваше неуюутно, като случаен минувач, попаднал на нечие погребение.
— Извинявай, не ме мисли за нетактичен, но ти, струва ми се, смяташе да ми обясниш как е свързано всичко това с поръчката за четиристотин и петдесет живи човешки яйцеклетъчни култури, която Атон изпрати на Лабораторията Бхарапутра? — той се усмихна обезкуражаващо.
Си рязко вдигна поглед към Етан и потри челото и слепоочието си, сякаш с това се връщаше към действителността.
— Поръчката от Атон пристигна в генетичната секция на Лабораторията, докато обикалях около нея със своята Джейнайн. Преди това никога не бях чувал за вашата планета. Името й звучеше толкова странно и изглеждаше толкова далечна, че си помислих: ако успея да ида там, то сигурно ще успея да забравя и за Милисор, и за всичко, което преживях — завинаги. След като останките на Джейнайн бяха… — той се сепна и отклони поглед от Етан, — …кремирани, напуснах Архипелага Джексън и започнах да обикалям из цялата галактика за да объркам следите си. Тук се скрих под прикритието на наемен работник, за да дочакам поредния кораб за Атон. Пристигнах на станцията преди пет дена и веднага по навик проверих в информационната картотека дали има транзитни граждани на Сетаганда. И открих, че Милисор се е регистрирал преди три месеца като агент по покупко-продажба на предмети на изкуството. Не можех да си обясня как успях да го открия преди той да ме е открил. Но подбрах момента и се приближих до него достатъчно за да мога да прочета мислите му. Оказа се, че той е отложил всички проследявания на транзитниците, за да се заеме с издирването на вас и Окита. Така че, докторе, даже си нямате представа колко съм ви благодарен… И все пак, какво направи с Окита?
Но Етан не позволи да го отклонят.
— А какво направи с поръчката за Атон? — за всеки случай той отправи към младежа строг и проницателен поглед.
— Нищо. — Си облиза пресъхналите си устни. — Милисор мисли, че съм направил нещо с него. Съжалявам, че заради това е станала такава каша…
— Не съм толкова глупав, колкото може да ти изглеждам. — меко отбеляза Етан. Си направи неопределен жест в смисъл „не съм си го и помислял“. — Попадна ми независима информация, според която най-добрия генетичен екип на Бхарапутра е работил над поръчката ни цели два месеца, при положение, че би могла да се изпълни само за седмица. — Той обгърна с поглед миниатюрната бедна стаичка. — Освен това, ако не се лъжа, от цял куп пари ти е останало съвсем малко. — добави той още по-меко и — вече съвсем нежно — завърши: — Навярно си ги накарал да изготвят яйцеклетъчна култура от останките на жена ти, нали? След като е станало ясно, че клонът ще бъде съвсем друга личност. След това си подкупил някой и тази култура е била тайно вмъкната в нашата поръчка… А самия ти реши да я последваш на Атон, нали?