Си изведнъж потрепери целия, неволно отвори уста и едва след известно време въздъхна:
— Да, сър.
— Значи тези култури са съдържали пълния генетичен комплекс за мутация на щитовидната жлеза?
— Да, сър. Без изменения. — Си се втренчи в пода. — Тя толкова обичаше децата. Вече беше готова да ми роди дете, когато се уверим, че сме в безопасност. Но тогава се появи Рау… Това беше последното, което можех да направя за нея. Можете ли да ме разберете, сър?
Етан кимна, трогнат до дъното на душата си. В този момент той с радост би поспорил с всеки атонски ортодоксист, който твърди, че в привързаността на мъжа към жената по условие не може да има нито романтика, нито благородство. И все пак не го напускаше усещането за някаква неясност, нелогичност, недоизказаност. Нещо тук не беше наред…
На вратата се почука.
И двамата скочиха едновременно. Ръката на Си бързо се пъхна в джоба на куртката си; Етан пребледня.
— Някой знае ли че сте тук? — попита Си.
Етан отрицателно поклати с глава. Но нали обеща на младежа защита, значи трябва…
— Аз ще отворя. — пристъпи той напред. — А ти ще ме прикриваш. — добави той, когато Си се опита да възразява. Си кимна и зае позиция зад него.
Крилата на вратата със съскане се разделиха.
— Добър вечер, посланик Еркхарт. — Ели Куин, появила се пред него, го дари с ослепителна усмивка. — До мен достигнаха слухове, че посолството на Атон търси да наеме надеждни телохранители, войници и контраразузнавачи. Можете да прекратите търсенето: Куин е пред вас — три в едно. Предлагам извънредна поощрителна отстъпка от цената на всеки клиент, който реши да сключи договор преди полунощ. Тоест, до пет минути. — добави тя, вдигайки вежди. — Така че, мога ли да вляза?…
ГЛАВА 9
— Пак вие! — простена Етан. — И къде закачихте „бръмбара“ си този път, командир Куин?
— На кредитната ви карта. — без да се замисли отговори тя. — Това е единствения предмет с който не се разделяте дори нощем. — Тя се поклати на пети и проточи шия, опитвайки се да погледне над рамото на Етан. — Няма ли да ме представите на новия си приятел? Моля!…
Етан изръмжа нещо нечленоразделно.
— Така си и мислех. — кимна Куин. — И трябва да ви кажа, че вие сте най-добрата стръв, която някога съм виждала. Начина по който всички проблеми налитат на вас е просто потресаващ!
— Ако не се лъжа, струва ми се чух, че не желаете да имате работа с ъ-ъ… педали? — хладно се осведоми Етан.
— Е, хайде, хайде, — тя се усмихна, — няма смисъл да го приемате толкова навътре. Ако трябва да съм честна, вече обмислях как по-вежливо да ви изгоня от стаята си. И много се зарадвах, когато сам проявихте инициатива.
Етан презрително сви уста и отстъпи встрани с цялото достойнство, на което беше способен.
Дясната ръка на Терънс Си стискаше някакъв предмет в джоба на куртката си.
— Тя приятел ли е?
— Не! — отряза Етан.
— Приятел, приятел! — енергично закима командир Куин, дарявайки новата си жертва с най-неотразимата си усмивка.
За голямо неудоволствие на Етан, Си реагира на това по същия начин както всички мъже, видели Куин за първи път. За щастие той се съвзе доста по-бързо: погледът му се плъзна от лицето й и мина на кобура, а след това — на тежките ботуши, явно военен образец. В отговор Куин огледа младежа със своя проницателен поглед, мигновено определяйки — в очите й блеснаха искри — къде се намира оръжието му. Етан въздъхна. Нима е обречен винаги да изостава на крачка от тази наемница?…
Вратата се затвори и Куин се настани на стола, полагайки скромно ръце на коленете си.
— Няма ли да ме представите на този очарователен млад човек, посланик доктор Еркхарт?
— Откъде накъде? — възмути се Етан.
— Добре де, стига вече. В края на краищата още си ми длъжник.
— Какво?! — Етан пое въздух, готвейки се да изригне цялата си насъбрала се ярост, но Куин го изпревари.
— Разбира се. Ако не бях помолила моят братовчед Теки да те измъкне от Карантината, ти и досега щеше да висиш там без легитимация, под бдителния надзор на нашите „умивачи на ръце“. И тогава никога нямаше да се срещнете с господин Си.
Етан затвори уста.
— Сама се представяйте. — тросна се той.
Ели галантно му кимна и се обърна към Терънс Си; въпреки цялата й сдържаност се чувстваше, че и тя е развълнувана от срещата.
— Казвам се Ели Куин. Аз съм командир във флота на дендарийските наемници и заемам длъжността оперативен агент в разузнавателния отдел на флота. Задачата ми беше да проследя гем-полковник Милисор и цялата му команда с цел разкриване на плановете им. Благодарение на тук присъстващия посланик Еркхарт най-накрая успях да направя това.