Терънс Си с подозрение погледна към двамата. Етан вътрешно кипеше: дългите усилия, загубени да се завоюва доверието на младежа, бяха отишли по дяволите!
— За кого работите? — попита Си.
— Моят началник е адмирал Майлс Нейсмит.
— Тогава за кого работи той?
Етан внезапно се зачуди, защо този въпрос никога не му беше идвал в главата…
Командир Куин се прокашля.
— Една от най-очевидните причини, заради които правителствата използват услугите на наемни агенти вместо да изпращат собствени, е именно: наемника, в случай на провал, да не може да каже къде в крайна сметка отиват неговите доклади.
— Иначе казано, не знаете.
— Съвсем вярно.
— Мога да се сетя за още една причина да се използват наемници. — отбеляза Терънс и очите му се присвиха. — Ами ако сте изпратени, за да проверите работата на своите хора? Как мога да бъда уверен, че не работите за Сетаганда?
Тази до ужас логична мисъл като гръм порази Етан.
— Тоест, вие искате да кажете, че началството на гем-полковник Милисор е поискало да узнае дали е достоен да продължава службата си? — Куин се усмихна. — Мисля, че последния ми доклад би ги разстроил твърде много… — По заобиколния й отговор Етан разбра, че тя няма намерение да се оправдава, като посочи убийството на Окита. Но дори и този великодушен жест не го изпълни с благодарност.
— Единствената гаранция, която мога да ви представя, е моето собствено убеждение. Не мисля, че адмирал Нейсмит би сключил каквато и да е сделка със Сетаганда.
— За наемниците добър е този, който плаща най-много. — каза Си. — На тях им е безразлично кой е поръчителя. Главното е да забогатеят.
— Хм. Не е точно така. Наемниците забогатяват тогава, когато печелят с най-малко загуби. А за да можеш да побеждаваш, трябва да имаш в екипа си само най-добрите. А на най-добрите изобщо не им е безразлично кой плаща. Разбира се, в този бизнес попадат всякакви зомбита и маниаци, но не и сред хората на адмирал Нейсмит.
Етан едва се удържа да не поиздевателства над последното твърдение.
Силно засегната, Куин скочи, явно забравяйки че сега не трябва да прави излишни движения и започна да кръстосва стаята. Но гласът й оставаше равен и деловит.
— Господин Си, предлагам ви да се включите в офицерския състав на флотата на дендарийските наемници. Благодарение само на вашия телепатичен талант — ако бъде потвърден — ви гарантирам званието лейтенант в щаба на Разузнавателния отдел. Може би и по-високо, като вземем предвид опита ви, но за лейтенант гарантирам. Ако наистина сте бил създаден и възпитан за работа във военното разузнаване, то защо да не посветите на това живота си? Никакви тайни структури в дендарийския флот няма да ви пречат. И колкото и странен да се считате, там ще намерите приятели, които може би ще сметнете за още по-странни…
— Това вече е сигурно… — промърмори Етан.
— …живородени, репликаторни, генетично променени — каквито се сетите. Между другото, един от най-добрите ни бойни капитани е хермафродит.
Тя кръжеше около Си като ястреб, готов да се спусне като камък върху своята жертва и да я отнесе в ноктите си. Етан не издържа:
— Трябва да отбележа, командир Куин, че господин Си ме помоли да му предоставя убежище на Атон.
Но Куин даже не го удостои с отговор.
— Виждате ли, — бързо каза тя на Си, — на вас ви трябва защита от Милисор. А къде може да сте в по-голяма безопасност от самото сърце на армията?
По дяволите, помисли си Етан, от вълнението тя става още по-красива… Той с тревога погледна към Си, но хладната невъзмутимост на юношата го успокои. Ако толкова нажежени страсти бяха насочени към него самия — кой знае, може би незабавно би подписал всякакъв договор. А може би на дендарийците им трябваха сърдечни хирурзи?…
— Предполагам, — студено каза Си, — че първо ще поискат да ме проверят?
— Е, — сви рамене Ели, — естествено.
— Под наркотик, разбира се?
— Ъ-ъ… Да, разбира се, това влиза в програмата за проверка на кандидатите. Човек може да разкаже каквото си поиска за себе си, а на проверката се оказва пълен кретен и освен това, което е характерно, даже не подозира за това.
— Накратко казано, разпит с всички подробности.
— Разбира се, — вече по-предпазливо се съгласи Куин, — ние пазим всички „подробности“ и ги използваме само ако се наложи.
— Използвате… Ако се наложи…
— Но не и върху своите хора.
— Госпожо, — той се докосна по челото, — когато това нещо започне да действа, в главата ми се оказват твърде много не ваши хора.