— Нима? Виж ти… — Червейчето на съмнението за пръв път охлади жарта й.
— И все пак, ако реша да се присъединя към вас, какви ще са вашите действия, командир Куин?
— Е… — сега тя напомняше на Етан на котка, която се преструва, че мишката съвсем не й е интересна. — Та вие все още сте на станция Клайн. И Милисор също е тук. Бих могла да ви направя една-две услуги…
(„Какво беше това — заплаха или подкуп?…“)
— А в замяна вие бихте могли да ми дадете някаква допълнителна информация за Милисор и разузнаването на Сетаганда. Само за да имам нещо, което да мога да предоставя на адмирал Нейсмит.
Етан си представи котка, гордо поставяща мъртвата мишка на възглавницата на стопанина си.
Изглежда Си също си представяше нещо подобно, понеже язвително се поинтересува:
— Трупът ми ще свърши ли работа?
— Адмирал Нейсмит, — увери го Куин, — с далеч по-голямо удоволствие би ви приел в живо състояние.
— Откъде ли вие, слепци такива, бихте могли да знаете за истинските помисли на хората? — Си изсумтя. — Как изобщо може да твърдите това? И когато аз — сега също толкова сляп, като вас — ви гледам, как бих могъл да ви вярвам?
Той стана и също закрачи из стаята.
— Всички действия и всяка лъжа могат да са принудени. От страх или по други причини. — Той обикаляше ли, обикаляше в кръг. — Но аз трябва да знам. Трябва да знам! — Той замря и се вгледа в двамата като човек, опитващ се да разгледа нещо на бледа светлина. — Намерете ми малко тирамин. И тогава ще поговорим. Когато ще знам кои сте всъщност.
Ако нещо изобщо можеше да сближи Етан с командир Куин, това беше разстройството, изписано на лицата им. Те се гледаха един друг и без всякаква телепатия разбираха какво става в главата на другия. Куин, без съмнение, е натъпкана с тайните на дендарийското разузнаване, с всичките й „подробности“, а той… Си веднага ще разбере каква грешка е направил, търсейки помощ от Етан. Може би не трябваше да се представя за толкова обигран? Как ли ще се сгърчи величествения образ на дипломата и разузнавача пред прозрелите очи на Си!… Но той ще бъде много по-голям глупак, ако се опита да скрие това… Етан махна с ръка:
— Добре, съгласен съм.
Куин, мърдайки устни, беше потънала в някакви сметки.
— Това е остаряло, — мърмореше тя, — това също, а и сега там трябва да е различно… а това Милисор така или иначе знае. Всичко останало е само лично. — Тя вдигна глава. — Добре, става.
Си явно беше озадачен.
— Съгласни ли сте?
— Изглежда това е първия случай, в който сме на едно мнение с господина. — тя намигна на Етан, който в отговор само изхъмка.
— Имате ли достъп до пречистен тирамин? — попита Си. — Без посредници.
— Пречистен тирамин трябва да има във всяка аптека. — каза Етан. — Той се използва при някои заболявания.
— С аптеките има проблем, — унило отбеляза Си, след което изведнъж се чу вика на Куин.
— Ами да! Разбира се!
— Какво „разбира се“?
— Сега разбирам защо Милисор загуби толкова усилия за да влезе в тукашната търговска мрежа, а даже и пръста си не помръдна за военната. Все не можех да разбера защо се е заблудил така… — Удоволствие от разгаданата загадка се разгоря в тъмните й очи.
— Е? — каза Етан.
— Разбираш ли, това е капан. — отговори Куин.
Си кимна, а тя продължи да обяснява на Етан.
— Милисор е заложил свои кодове в търговската компютърна мрежа. Сега, ако някъде на станция Клайн някой купи пречистен тирамин, в наблюдателния пост на Милисор ще се получи сигнал, а в аптеката — на момента — ще се появи капитан Рау или Сети… О, да! Чиста работа. — Тя кимна и започна замислено да стърже с нокът идеално белия си преден зъб. („Бивша гризачка на нокти“ — постави й диагноза Етан.)
— Струва ми се, че знам как да ги излъжем. — прошепна накрая Куин.
Преди на Етан никога не му се беше налагало да изпълнява ролята на разузнавач; подслушвателната апаратура направо го потресе. Но Терънс Си беше достатъчно запознат ако не с конкретния модел, то поне с аналогични образци. Дендарийците по всяка вероятност използваха само последните бетански достижения в областта на микротехнологиите. Само необходимостта да съвместят апаратурата с грубото човешко око правеше необходим пулта за управление, който сега стоеше на масата пред Етан и Си във формата на отворен бележник.
Холограмната плоча показваше изображение от станционерния базар, на който в момента се намираше Куин. Изображението скачаше безпорядъчно, следвайки движенията на главата й, тъй като видеофиксиращия слой беше нанесен върху миниатюрни обеци-топчета. След като се приспособи към качеството на изображението, Етан се потопи в наблюдение. Илюзията за присъствие беше пълна и мрачната стая на Си сякаш изчезна, макар че самия юноша, седящ рамо до рамо с Етан, все пак си оставаше някакъв отвличащ детайл.