— Мамка му! — изпъшка Куин. — Твърде бързо!
Аптекаря вдигна разсеян поглед към новия посетител, който бързо влизаше в помещението. Среден на ръст, в прости дрехи, възел от нерви и мускули — Рау!
Сетагандиеца рязко забави крачка, плъзна поглед покрай гишето, моментално забеляза Теки и продължи навътре покрай витрините. Той спря до Куин. Вероятно наемничката беше дарила капитана с една от нейните ослепителни усмивки, понеже той замря и устните му неволно трепнаха, сякаш искаше да се усмихне в отговор. След това той се огледа още веднъж и излезе от помещението — по-далеч от съблазънта.
Аптекаря най-накрая се върна и мушна кредитната карта на Теки в ком-пулта. Сега апарата работеше нормално, провери картата и я върна с леко бръмчене. Теки взе пакета си и излезе. Рау го последва на някакви си четири крачки разстояние.
Теки бавно вървеше по базара, поглеждайки от време на време към празния балкон в далечния край. Най-накрая той седна някъде в центъра, близо до фонтаните, и зачака. Рау седна наблизо, извади от джоба си електронна книга и потъна в четене. Куин продължаваше да разглежда витрините на магазините.
Теки още веднъж погледна към балкона, после — с недоумение — към хронометъра си, а накрая просто се загледа в Куин, която изобщо не желаеше да го забележи. След като поседя още две минути той се надигна и направи няколко крачки.
— Извинете, господине, — извика го Рау, усмихвайки се и вежливо протягайки пакета, — забравихте това!
— Дяволите да те вземат, кретен такъв! — злобно прошепна Куин. — Нали ти казвах: никакви импровизации!
— О, благодаря. — Теки, мигайки разсеяно, взе пакета си от смъртоносно-вежливите ръце. Рау кимна и се върна към четенето си. Теки въздъхна с досада и отново се повлече към аптеката.
— Извинете, — обърна се той към аптекаря, — аз, изглежда, нещо съм се объркал. Тирамин или триптофан е лекарството срещу безсъние?
— Триптофан. — отговори аптекаря.
— А, извинете… На мен точно триптофан ми трябва…
Аптекаря го изгледа доста неодобрително.
— Да, господине. — студено каза той. — Един момент.
— Все пак, това не беше пълен провал. — каза Куин, вадейки обеците от ушите си и прибирайки ги внимателно в калъф с набор шпионски устройства. — Поне се уверих, че именно Рау стои в наблюдателния пункт на Милисор. Макар че това вече го бях изчислила…
Тя свали фибата си и я прибра в същия калъф, затвори го и го пусна в джоба на куртката си. След това напипа с крак стола зад нея, придърпа го по-близо до себе си и седна, облягайки се на масата.
— Смятам, че сега около седмица ще следят Теки. Още по-добре: обичам да гледам как противника си губи напразно времето. Докато не се опитва да се свърже с мен, нищо лошо няма да се случи.
Но и нищо хубаво също, — помисли си Етан, поглеждайки косо към Терънс Си и оценявайки изражението на лицето му. Си толкова се надяваше, че тирамина още малко и ще бъде в ръцете им… Сега той отново беше затворен, студен и преизпълнен с подозрителност.
Независимо от собственото си непредпазливо обещание да осигури безопасност на Си, Етан вече не можеше да хвърли всичко и да излезе от играта, докато Милисор оставаше опасност за Атон. И каквито и да бяха личните им цели — неговите, на Куин и на Терънс, — те можеха да се измъкнат от този кошмар само с общи усилия…
— Може би да се опитам да го открадна отнякъде? — без особен ентусиазъм предложи Куин. — Макар че станция Клайн не е най-подходящото място за подобна тактика…
— А има ли някаква особена причина, поради която трябва да е точно пречистен тирамин? — неочаквано попита Етан. — Или просто за определено време в кръвта ти трябва да влиза известно количество?
— Не знам. — каза Си. — Винаги сме го приемали на таблетки.
Етан присви очи и потъна в размисъл. После той напипа на масата клавиатурния панел и започна да натраква списък.
— Това пък какво е? — попита Куин, проточвайки шия.
— О, Бог-Отец, рецепта, разбира се. — отговори Етан, печатайки с нарастващо въодушевление. — Тирамина, знаете ли, се среща в естествено състояние в някои продукти. И ето, аз съставям меню с високо съдържание на тирамин — Милисор не би могъл да облепи със своите „бръмбари“ всички продуктови точки на станцията — а в това, да ходиш по хранителните магазини няма нищо незаконно, нали? Вероятно ще ти се наложи да обиколиш доста от тях — тук, в хотела, едва ли ще намерим нещо подходящо.