Куин взе списъка и плъзна поглед по него.
— Всичко това?! — скочиха веждите й.
— Толкова, колкото можеш да намериш.
— Ти си докторът. — тя сви рамене и се криво се усмихна. — Предполагам, че на господин Си ще му дотрябват твоите услуги, ако напъха в себе си поне половината!
След два часа тягостно очакване Куин се върна в хотелската стая на Си, натоварена с два огромни пакета.
— Храната е сервирана, господа! — провъзгласи тя, стоварвайки пакетите на масата. — Угощението започва!
Количеството на храната явно смути Си.
— Да… изглежда, наистина е множко. — отбеляза Етан.
— Ти не уточни колко. — парира Куин. — Но нали той ще трябва да яде и пие само докато се включи. — Тя подреди в боен ред бутилките бордо, бургундско, шампанско, шери и кутийки със светло и тъмно пиво. — Или докато не припадне. — Около напитките Куин разположи в изящно ветрило жълто сирене от Ескобар, бяло сирене от Сергияр, два сорта маринована сельодка, дузина блокчета шоколад, пушени изделия и сухи соленки. — Или повърне. — заключи тя.
Единствения местен продукт бяха горещи печени кубчета от пилешки дробчета. Етан се сети за Окита и се намръщи. Избирайки нещо от общата купчина, той погледна цената.
— Да, — въздъхна Куин, забелязвайки гримасата му. — беше прав за това, че ще ми се наложи да обиколя всички магазини където търгуват с вносни стоки. А поне сети ли се как ще се отрази това на доклада ми за разходите? Е, приятен апетит.
Тя си събу ботушите и легна на кревата, подлагайки ръка под главата си; на лицето й беше изписан огромен интерес. Етан измъкна пластмасовата тапа от еднолитровата бутилка бордо и като добър стопанин донесе от шкафа чаши и всички необходими прибори.
Си преглътна със съмнение и се приближи до масата.
— Уверен ли сте, че това ще проработи, докторе?
— Не. — честно отговори Етан. — Но според мен това е един много мил, безобиден и напълно безопасен експеримент.
От ъгъла, в който стоеше леглото, се дочу хихикане.
— Е, нима не е чудо тази наша наука?! — изкоментира Куин.
ГЛАВА 10
От чувство за солидарност Етан изпи малко вино със Си, отказвайки се от дробчетата, соленките и шоколада. Бордото, въпреки цената си, се оказа истинска помия, но бургундското не беше никак лошо, а шампанското — за десерт — даже доста приятно. Леката бъркотия в главата подсказа на Етан, че солидарността му е отишла малко по-далеч, отколкото трябваше. Но Терънс Си, методично обикаляйки масата, все още ядеше и пиеше.
— Е, как е, чувстваш ли нещо? — с надежда попита Етан. — Да ти дам още нещо? Сирене? Още вино?
— Хартиено пликче? — подсказа Куин. Етан свирепо я погледна, но Си просто отхвърли всички предложения, поклащайки глава.
— Нищо не чувствам. — произнесе той, потривайки механично тила си. Етан диагностицира начален стадий на мигрена. — Доктор Еркхарт, напълно ли сте уверен, че на Атон не е попаднала нито една яйцеклетъчна култура от изпратените от Бхарапутра?
Етан беше чувал този въпрос вече може би хиляда пъти.
— Лично аз разопаковах всичко, а по-късно видях и останалите контейнери. Това даже не бяха култури, а полуразложени мъртви яйчници.
— Джейнайн!…
— Ако нейните ъ-ъ… нейният донорски материал е бил култивиран за производство на яйцеклетки, то…
— Разбира се! Целия материал.
— Нямаше го там. Нищо нямаше.
— Аз сам надзиравах опаковането на тези култури, — каза Си, — и сам контролирах изпращането на товара в космопорта на Архипелага Джексън.
— Това малко стеснява интервала от време и мястото на подмяна. — отбеляза Куин. — Излиза, че всичко е станало тук, на станция Клайн, в онези два месеца през които товара е бил на склад. Остава само да се проверят — уф! — четиристотин двайсет и шест подозрителни кораба. — Тя въздъхна. — Което, за съжаление, излиза извън пределите на моите скромни възможности.
Си наля бургундско в пластмасовата си чаша и отново отпи.
— Вашите възможности? Или вашите интереси?
— Е… да… и едното, и другото. Тоест, ако наистина ми се бе наложило да проверявам тези кораби, то бих накарала Милисор да поработи, а аз просто щях да го следя. Но товара представлява интерес само заради някакъв генетичен комплекс в една от културите. И същия този комплекс се съдържа във всяка клетка на вашето тяло. Половин килограм от плътта ви би послужил на целите ми не по-малко, отколкото тази култура. Или един грам, или кръвна проба… — тя продължи изброяването, надявайки се, че Си ще разбере намека.
Си пребледня.
— Не мога да чакам, докато Милисор ги проследи. Веднага щом екипът му започне да работи в нужната посока, те веднага ще ме намерят на станция Клайн.