— Още едно такова „ето какво било“ — и ще ти организирам такъв нещастен случай, какъвто Окита даже не е сънувал!
— Личните тайни на вашия адмирал изобщо не ме интересуват. — спокойно заяви Си. — И едва ли имат отношение към тази ситуация.
— Те имат отношение към мен. — промърмори Куин, но незабелязано му кимна като сигнал за това, че и тези сведения не подлежат на разгласяване.
Всичките грехове, извършени или поне помисляни някога от Етан, изплуваха на повърхността на съзнанието му. Той разбра какво имаше предвид Куин и с внезапен ужас се почувства абсолютно гол. И като капак тази невероятна физическа привлекателност на Терънс, неговата нервна, изискана изтънченост! Етан проклинаше слабостта си към блондините, стараейки се с всички сили да удържи юздите на мисълта си, която неудържимо се насочваше в областта на еротиката. Едва ли това, за което си мисли сега, би го възвисило в очите на Си…
Впрочем, можеше и да е по-зле. Той можеше да помисли за ефимерността на защитата, на която се надяваше Терънс Си. Етан почервеня, чудейки се къде да се дене от срам и се втренчи в пода.
Изглежда, ще се наложи да отстъпи момчето на тази Куин с нейните прословути дендарийски наемници. Да отстъпи, без дори да е успял да му разкаже за Атон: за великолепните морета, чудните градове, дружните комуни, за плодородните фермерски земи, около които имаше необозрима целина с удивително разнообразни климат и обичаи, за суровите и святи отшелници, за особената, неприличаща на никоя друга култура… Етан си представи как той и Си плават с платноходки край бреговете на Южната провинция, проверявайки подводните клетки в рибната ферма на баща му. Солена пот, солена вода, тежък труд, а после — студена бира с пресни скариди… Интересно, има ли океани на Сетаганда?
Си тръсна глава като човек, опитващ се да прогони някакъв твърде ярък спомен.
— На Сетаганда има океани, — прошепна той, — но аз никога не съм ги виждал. Целият ми живот мина в коридорите.
Етан почервеня като мак. Куин, наблюдавайки ги, хихикна в израз на пълно разбиране.
— Мога да ти гарантирам, Си, че с тези данни няма да си най-популярната личност на вечеринките!
С усилие на волята — това беше забележимо — Си изключи телепатичния си „апарат“. Етан облекчено въздъхна.
— Ако можете да предоставите убежище на мен, доктор Еркхарт, то защо да не можете да направите това и за потомството на Джейнайн? А ако не сте способни да го защитите, как предполагате…
Сега Етан въздъхна тежко. Но вече нямаше смисъл да лъже.
— Нищо не предполагам и изобщо нямам представа как самия аз ще се измъкна от тази бъркотия. — спокойно каза той. — Да не говорим пък за вас. Но не се отказвам от думите си.
Куин вдигна показалеца си, изисквайки внимание.
— Трябва да отбележа, господа, че преди да правим каквото и да било с тази прословута генетична пратка, трябва първо да я намерим. Но изглежда, че сега можем да съкратим уравнението. Ако търсеното не е нито при Милисор, нито у нас, то при кой може да е?
— При всеки, който може да разбере какво е това. — отговори Си. — Държави-съперници. Криминални групировки. Сили на галактически наемници.
— По-полека Си, не слагай всички на една дъска. — тихо каза Куин.
— Дом Бхарапутра, разбира се, е знаел. — вметна Етан.
— И той попада в две от трите категории, — Куин криво се усмихна, — явявайки се едновременно и държава, и криминална организация… Хм! Извинявам се за предразсъдъците. Да. Някои в Дом Бхарапутра наистина са знаели какво е това. Но всички те са се превърнали в купчинки димяща пепел. Мисля, че Дом Бхарапутра не знае какви пиленца са се излюпили в техния инкубатор. Това е мое лично мнение, защото иначе барон Луиджи нямаше да ме посвещава във всички детайли. Но ми се струва, че ако той беше в течение на всичко, то заданието ми щеше да е да върна Милисор и компания живи за разпит, а не да ги превръщам в трупове. — Тя улови погледа на Си. — Ти, без съмнение, познаваш обичаите им повече от мен. Убедителни ли са доводите ми?
— Да. — неохотно потвърди Си.
— Непрекъснато се въртим в кръг. — отбеляза Етан.
— Аха. — съгласи се Куин, продължавайки да усуква кичура.
— А ако някой е направил това сам? — предположи Етан. — Натъкнал се е на информацията съвсем случайно. Да кажем, някой от екипажа на кораба…
— О-о… — застена Куин. — Аз казах: да свием областта за търсене, а не да я разширяваме! Факти и още веднъж факти! — Тя скочи на крака и внимателно се вгледа в младия телепат. — Приключихте ли вече, господин Си?
Си се надигна, стискайки глава между ръцете си.
— Да, всичко свърши. Пълно изключване.