— Боли те главата? Силно ли? На някакво определено място? — разтревожи се Етан.
— Да, няма нищо, винаги става така. — Си, олюлявайки се, се добра до леглото, падна върху него и се сви на кълбо.
— Къде отиваш? — попита Етан наемницата.
— Първо, да проверя старите си информационни капани, второ, ненатрапчиво да пообщувам с персонала на склада, макар че се съмнявам оператора на автоматичната система да е запомнил един товар сред хилядите, преминали за пет или седем месеца… Както и да е. Все пак е някаква нишка. А ти можеш да останеш тук: няма смисъл да търсиш безопасен покрив. — Млъквайки, тя посочи с пръст към леглото, което вероятно трябваше да означава: „И, между другото, ще наглеждаш нашия приятел“.
Етан поръча по линията за доставки три четвърти салицилова киселина с витамини от група „B“ и накара нещастния Терънс Си да изпие всичко. Си честно глътна таблетките и отново се строполи на кревата, демонстрирайки с целия си вид, че единственото му желание е да го оставят на мира. Скоро той се отпусна, изпъна се на леглото и заспа.
Етан го гледаше, потапяйки се отново в мъчителното усещане за собственото си безсилие. Той не можеше да предложи нищо. Той нямаше в запас и половината от тези хитроумни трикове, които като фокусник демонстрираше Куин. Нямаше нищо, освен твърдата увереност, че са започнали да разплитат кълбото от погрешната му страна.
Позвъняването на завърналата се Куин разбуди Етан, който беше заспал направо на пода. Мърморейки неясно, той стана и потривайки очите си, я пусна в стаята. Време беше отново да се избръсне… Може би трябваше да заеме някакъв депилатор от Си?
— Е, какво — запита той. — разбра ли нещо?
Тя сви рамене.
— Милисор продължава да претърсва станцията. Рау дежури на наблюдателния пост. Бих могла да го предам на властите, обаждайки се анонимно в службата по безопасността, но ако той пак избяга от предварителния арест, после ще се наложи да го търся на друго място. А началник склада може да пие с литри чист спирт, с часове да дрънка за какво ли не, но абсолютно нищо не помни. — От Ели се носеше лека миризма на някакъв ликьор.
Си се събуди и седна на края на леглото.
— О-о… — простена той и отново внимателно легна по гръб, закривайки очи. След около минута пак се надигна. — Колко е часа?
— Деветнайсет нула-нула. — каза Куин.
— Мамка му! — скочи той от леглото. — Трябва да отивам на работа.
— Може би не си струва вече да ходиш? — грижливо попита Етан.
— Смятам, че той все пак трябва да поддържа легендата си. — намръщено възрази Куин. — Засега тя му върши работа.
— И поддържа състоянието на портфейла ми, — добави Си, — ако смятам да си купя билет и да се измъкна от тази консерва със скорпиони.
— Аз ще ти купя билет. — предложи Куин.
— Е, както искаш. — каза Си.
— Разбира се.
Си тръсна глава и се заклатушка към банята, а през това време Куин поръча по линията за доставки портокалов сок и кафе. Етан еднакво се зарадва и на едното, и на другото.
Куин се зае с чашката, пълна с димяща черна напитка.
— Моята обиколка завърши с пълен провал, докторе. А при теб как беше? Си каза ли още нещо?
Защо е целия този разговор? — помисли си Етан. И най-малкото му помръдване или хъркане сигурно бяха записани при нея…
— И двамата спахме. — отговори той, протягайки се за кафето, което след проба се оказа някаква евтина синтетика. Етан реши, че такова кафе обикновено е поръчвал Си, и премълча коментарите си. — Обаче не преставам да мисля за преместването на пратката ни. И продължава да ми се струва, че се опитваме да разплетем кълбото от погрешния край. Спомни си какво точно пристигна при нас, на Атон.
— Боклуци, както ти каза, във всички контейнери.
— Да, но…
Някакъв звук, приличащ на писък на уловено пиленце, се разнесе от измачканата куртка на Куин. Тя пъхна ръка в джоба, мърморейки си нещо.
— Какво по дяволите!… О, боже, Теки! Нали му казах да не ми звъни от работата…
Тя извади малко апаратче и хвърли поглед на светещите цифри.
— Какво е това? — попита Етан.
— Сигнал за спешно повикване. Само няколко човека имат този номер. Не смятам, че може да се открие, макар че Милисор има… хм, това не е Теки. Не е неговия номер.
Тя обърна стола си към хотелския интерком.
— Значи така, доктор Еркхарт. Пазете тишина и се дръжте извън обсега на видеоприема.
Над холограмната плоча се появи млада жена с кестеняви коси, облечена в син станционерски комбинезон.
— А-а… — с облекчение каза Куин и се усмихна. — ти ли си, Сара.
— Здравей, Ели. — без усмивка отговори Сара. — При теб ли е Теки?