— А вие как мислите?… — смутолеви тя, обръщайки се към токата на колана си.
— О!… — почервеня вместо нея служителката. — О, в такъв случай сме ви много признателни, че сама ни се обадихте. Мога да ви уверя, че подобна информация при нас е строго поверителна. Вие трябва незабавно да се обърнете към нашите лекари в Карантината.
— Разбира се! — съгласи се Куин, цялата в разкаяние и готовност. — Мога ли да отида там още сега? Но… много се притеснявам и вие да не закъснеете. Заради Дал много скоро може да имате три пациента, вместо два.
— Уверявам ви, госпожо, че нашия отдел успешно се справя с такива деликатни ситуации. Ако обичате, поставете легитимацията си в четящото устройство…
Куин така и направи, отново обеща незабавно да се отправи към Карантината, получи нови уверения за анонимност и купчина благодарности и прекъсна връзката.
— Дръж се, Теки. — въздъхна тя. — Помощта е на път. Е, наложи се да се представям с истинското си име, но тук не трябва да сме дребнави…
— Да си болен при вас престъпление ли е? — зашеметено запита Етан.
— Не, но лъжливо донесение за преносител на зараза е престъпление. Когато видиш какви сили ще бъдат пуснати сега в ход, ще разбереш защо не се поощряват такива игрички. Но по-добре да имам работа със съдебно дело, отколкото с изстрел от невроразрушител. Парите за глобата ще ги пиша за разход.
— А какво ще каже за това адмирал Нейсмит? — с удивление и възторг запита Си.
— Ще ме представи за награда. — Куин им намигна. — Е, добре. Екослужбата може да срещне неочаквана съпротива от страна на своите нови клиенти. Ами ако на нашите „умивачи на ръце“ им потрябва подкрепление? Ти можеш ли да си служиш с парализатор, господин Си?
— Да, командире.
Етан плахо вдигна ръка.
— Получил съм общовойскова подготовка в Атонската армия. — чу се да казва той.
ГЛАВА 11
В крайна сметка като резерв на щурмовата група Куин избра именно Етан, а не Си. Тя постави телепата при асансьорната шахта, в самия край на коридора на хотела, в който беше отседнал Милисор.
— Стой в сянка и не пропускай никой, който се опитва да избяга. — инструктира го Куин. — Стреляй без да мислиш. Когато стреляш от парализатор, винаги имаш възможност после да се извиниш.
Веднага след като Си се скри зад завоя, Етан погледна към Ели, с целия си вид изразявайки съмнение относно справедливостта на последното й твърдение.
— Е, добре де, почти винаги. — отметна се тя и озъртайки се, придирчиво огледа укритието на Си, образувано от тропически растения, огледала и малки пейки. Съдейки по асансьорния хол, хотела, избран от Милисор, беше от такава класа, каквато Етан не можеше да си позволи.
В този момент Етан разбра, че в плана е допусната съдбоносна грешка.
— Ти не ми даде парализатор! — развълнувано прошепна той.
— Имам само два. — невъзмутимо отговори Куин. — Ето. Вземи аптечката ми. Ще бъдеш медик.
— И какво да правя с нея? Да удрям Рау по главата ли?
Ели се усмихна.
— Естествено. Ако, разбира се, ти се предостави такава възможност. Но най-вероятно от помощ ще се нуждае Теки. Сигурно ще се наложи да му направиш инжекция с антипента; ампулата е точно до суперпетотала. Ако, разбира се, нещата не са по-лоши, в който случай напълно се доверявам на лекарския ти опит.
— А-а… — проточи Етан, омеквайки. Това наистина звучеше разумно.
Тъкмо беше отворил уста, за да направи поредното предположение, когато Куин го бутна в някаква тясна ниша. По коридора откъм товарния асансьор се приближаваха трима души. След тях, като куче на каишка, плаваше пътническа платформа с ярката емблема на Екослужбата: зелен папрат в синя вода. Излизайки от тъмното в осветения коридор, тримата се превърнаха в един внушителен представител на службата по безопасност и двама екотехници — мъж и жена.
Жената, костелива и ъгловата, шестваше така, сякаш отдавна беше стъпила на пътеката на войната и сега победоносно стискаше в ръка томахавка, обагрена с кръвта на враговете…
— О, Бог-Отец! — изхлипа Етан, приготвяйки се да се спасява с бягство. — Ужасната Хелда!
— Без паника! — изсъска Куин и бутна Етан обратно в нишата: — Бързо се обърни с гръб към нея и изобрази нещо естествено, тогава няма да те забележи. Ето така, обърни се, ръцете на стената зад гърба ми, — в скоропоговорка шептеше Куин, — наклони се към мен и говори много тихо…
— И какво трябва да изобразява това?