— Прегръдка. А сега мълчи, искам да ги чуя. И не ме гледай така, че няма да издържа и ще се захиля. Макар че ако захихикам навреме, това ще придаде малко убедителност…
И това при тях се счита за естествено? Никога през живота си Етан не беше правил нищо по-противоестествено. По гърба го полазиха мравки; всеки момент от стаята на Милисор — по-точно от хола му — можеше да долети изстрел от невроразрушител. А това, че той не можеше да види нищо, не беше никакво утешение. Добре й е на Ели: не стига, че отлично виждаше всичко, ами и беше прикрита с тялото му като щит.
— Само един от службата за безопасност в цялата група? Брей! — промърмори Куин, широко опулвайки очи. — Направо късмет, че дойдохме.
От джоба на куртката й се чу приглушен писък. Тя мигновено изключи звука, извади комуникатора от джоба и без да го доближава до очите си прочете поредицата цифри. Устните й се изкривиха.
— Кой е? — шепнешком попита Етан.
— Номера на ком-пулта на копелето Милисор. — нежно прошепна тя в отговор, прегръщайки съвсем реалистично Етан през шията със свободната си ръка. — И така, той все пак е измъкнал от Теки номера ми. Мисли си, че сега ще му позвъня и ще започне да ме плаши. Е, ще има много здраве от мен.
Етан, напълно отчаян, се притисна към нея и облягайки се с рамо на стената, си осигури по-добра гледка.
Екотехник Хелда подпря с пръст звънеца на вратата на Милисор, едновременно проверявайки в листа с рапорта.
— Гем-лорд Харман Дал? Транзитник Дал?
Отговор нямаше.
— Той изобщо вкъщи ли е? — поинтересува се втория техник.
Вместо отговор Хелда кимна към панела, монтиран в стената до входната врата. Етан се досети, че цветните светлинки носеха някаква информация, защото втория екотехник каза:
— Аха. Вкъщи си е. И не е сам. Може би всичко е вярно?
Хелда позвъни още веднъж.
— Транзитник Дал, безпокои ви инспектора по биоконтрол на станция Клайн Хелда. Настоявам незабавно да отворите вратата. При отказ вие автоматично нарушавате член 1766 и допълнение 2а на Закона за Биоконтрол.
— Остави го поне да си обуе панталоните. — каза екотехникът-мъж. — Неудобно е някак…
— Е, нека му е неудобно. — късо отговори Хелда. — Този негодник и това не заслужава, ако ни е домъкнал тук някое… — тя пак натисна звънеца.
След като не получи отговор за трети път, тя извади от джоба си някакъв предмет и го доближи до вратата. Върху уреда замигаха светлинки, но нищо не се промени.
— О, богове! — възкликна втория екотехник, опулвайки очи. — те са блокирали аварийната система!
— А това вече е нарушение на правилата за противопожарна безопасност! — радостно вметна представителя на службата за безопасност и бързо набра съответния доклад на ком-пулта си. Улавяйки въпросителния поглед на втория екотехник, той обясни:
— На вас, от биоконтрола, ви е достатъчен и анонимен донос, и вече можете да плюете на всички граждански права на транзитниците. — Той въздъхна завистливо. — А на мен ми се налага да доказвам всяка дреболия, за да не ми се стъжни после!
— Дал, незабавно разблокирайте вратата! — освирепяло закрещя Хелда в интеркома.
— Можем да му отрежем доставките на храна. — предложи втория екотехник. — Като огладнее, сам ще излезе.
Хелда заскърца със зъби.
— Не смятам да вися тук и да чакам докато това мръсно животно реши да ни сътрудничи!
Тя продължи по коридора, спря пред пулт с надпис: „ПОЖАРЕН КОНТРОЛ. САМО ЗА КВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ!“ — и мушна в четящото устройство легитимацията си. След това набра на разноцветната клавиатура някаква сложна комбинация.
От блокираната стая на гем-полковник Луис Милисор се чу приглушено свистене и нещо, което приличаше на викове. Хелда кръвожадно се усмихна.
— Какво прави тя? — прошепна Етан на ухото на „възлюбената си“.
— Пожарен контрол. — злорадо се ухили Ели. — При вас, планетниците, при пожар се задействат автоматични разпръскватели на пяна. Много неефективна система. А ние херметизираме стаята и изтегляме въздуха от нея. Бърз и надежден метод. Няма кислород — няма горене. Милисор или е сглупил, или се е побоял да пипа пожарния контрол…
— А… а това не е ли твърде жестоко спрямо хората, заключени вътре?
— По принцип първо се евакуират хората. Но Хелда явно е решила да промени реда на действията…
Прибора за разблокиране, притиснат от втория екотехник към входния механизъм, замига.
— Сега Милисор и да иска да отвори вратата, не може — заради разликата в наляганията. — коментираше Куин.
Хелда умееше добре да задържа паузите. Най-накрая тя се умилостиви и върна въздуха. Вратата се отвори мигновено, като от взрив. Милисор и Рау, от чийто носове течеше кръв, залитайки се изсипаха в коридора със зейнали уста. И двамата трескаво преглъщаха, за да премахнат заглъхването в ушите си.