— Хелда даже не даде възможност на горките момчета да обявят, че имат заложник. — Ели доволно се ухили. — Решителна дама…
Милисор най-накрая възстанови дишането си.
— Вие какво, да не сте се побъркали?! — закрещя той, опитвайки се да фокусира погледа си върху офицера от безопасността. — Моят дипломатически имунитет…
— Тук тя е главната. — и офицера посочи с пръст Хелда.
— Къде ви е заповедта? — злобно заръмжа Милисор. — Платил съм за тази стая и живея в нея напълно законно. Между другото, имам дипломатически имунитет четвърти клас. Нямате право да възпрепятствате мен или моите действия без да ми предявите официално обвинение в извършване на криминално престъпление…
Етан вече нищо не разбираше: това истина ли е, или нагла лъжа? И въобще, кой беше пред него: дипломата Харман Дал или гем-полковник Луис Милисор?
— Правата на транзитните пътници, които цитирахте, се отнасят за службата по безопасност. — отряза го Хелда. — В екстремни ситуации службата по биоконтрол е упълномощена да ги игнорира. А сега, ако обичате, се качете на платформата.
Етан и Куин се преструваха на любопитни наблюдатели. В този момент погледа на капитан Рау попадна върху тях; капитана леко стисна ръката на началника си, сигнализирайки му, че е открил причината. Милисор рязко обърна глава. Имаше нещо страшно в това, колко бързо овладя яростта си — сякаш я скри надълбоко, пазейки я за по-добри времена. В очите на гем-полковника се четеше напрегнат размисъл.
— Ей! — извика представителя на безопасността, поглеждайки в стаята. — Тук има още един. Завързан за стола, чисто гол!
— Каква мерзост! — изсъска Хелда и хвърли изпепеляващ поглед на Милисор (който, между другото, не произведе искания ефект). Рау трепна и посегна към кобура но замря, улавяйки възпиращия поглед на полковника.
— Той е целия в кръв. — каза офицера по безопасността, хвърляйки бърз поглед към Милисор и Рау, който замислено махна ръката си от парализатора.
— Това е от носа. — небрежно отговори Хелда. — Винаги прилича на касапница, но мога да ви уверя, че никой не е умирал от това.
— Моя приятел тук е лекар. — като появила се от нищото подскочи към тях Куин. — Ако разрешите, ще ви помогнем?
— Ох, да. — с явно облекчение се съгласи представителя на безопасността.
Куин хвана Етан за ръката и го повлече към стаята, хвърляйки тържествуващ поглед към Милисор и Рау. Но ръката й продължаваше да стои върху кобура с парализатора. Офицера още веднъж погледна Ели и благодарно кимна. Хелда, недоволно мърморейки под носа си, сложи пластмасови ръкавици и също влезе в стаята — лично да огледа жертвата на насилие.
Офицера клекна до стола и внимателно докосна проводника, който се беше врязал дълбоко в голите глезени на Теки. Всичките дрехи на нещастника бяха внимателно подредени на леглото. Китките на Теки бяха подпухнали и почервенели, а кръвта, струяща от носа му, беше заляла цялата му брадичка. Теки седеше, отпуснал глава. Очите му бяха отворени и излъчваха блаженство. Почувствал докосването, той се заля в неудържим смях. Офицера удивено се отдръпна, огледа с явно недоволство жертвата на насилие и извади ком-пулта си с вида на рицар, вадещ меча от ножницата.
— Не ми харесва всичко това. — констатира той.
Хелда, поглеждайки над гърба на Етан, застина в изумление.
— О, богове! Теки! Винаги съм знаела, че си идиот, но това е вече твърде…
— Аз си почивам. — тихо, но с достойнство заяви Теки. — И аз не искам да почивам заедно с теб, Хелда. — Той се опита да стане от стола, но проводника се вряза в тялото му и Теки се принуди да се откаже.
Хелда онемя. Уви, не задълго.
— Ама какво му е? — тя разпери ръце и още веднъж, вече по-внимателно, погледна към Теки.
— С наркотици ли са го натъпкали? — попита представителя на безопасността Етан. — Какви точно? Това какво е… ъ-ъ… лични проблеми, които не ни засягат, или престъпление? — пухкавите му пръсти застинаха в очакване над клавиатурата на ком-пулта.
— Изтезания с използване на наркотични средства. — късо отговори Етан, отваряйки аптечката на Куин. — И освен това — отвличане.
В аптечката имаше виброскалпел. Едно докосване — и проводника с жалостив звън се разлетя на парчета.
— Изнасилване?
— Едва ли.
Чувайки гласът на Етан, Хелда се приближи и впери поглед в него.
— Ти не си доктор! — изсъска тя. — Ти си онзи малоумник от „Докове и Шлюзове“. В моя отдел много искат да си побъбрят с теб!