Теки вирна крак и се затресе от смях. Етан от изненада изпусна стерилната салфетка, която се опитваше да сложи на глезена му.
— Глупачка си ти, Хелда! Той наистина е доктор. — Накланяйки се към Етан и едва не прекатурвайки стола си, Теки изкрещя право в ухото му: — Само не признавай че си от Атон, докторе, че ще те заколи на място. Тя ненавижда Атон! — след което удовлетворено кимна, облегна се назад и отново наклони главата си настрани.
Хелда ужасено отстъпи, опулвайки очи:
— Ти си от Атон? Или това е някаква глупава шега?
Етан, погълнат от работата си, кимна към Теки.
— Питайте него, натъпкали са го със „серум на истината“. Всичко ще ви разкаже, като на изповедник.
Теки имаше силно сърцебиене, крайниците му бяха студени, но общото му състояние все пак не беше шоково. Етан освободи китките му. За всеобщо удивление Теки не падна, а продължи да седи стабилно на стола.
— Но за ваше сведение, госпожо, аз наистина съм доктор Етан Еркхарт от планетата Атон. Посланик доктор Еркхарт, с особено поръчение от Съвета на Населението.
Етан не смяташе че това ще произведе кой знае какво впечатление, но за негово удивление Хелда трепна и пребледня.
— Истина ли е? — попита тя с отслабнал глас.
— Не й казвай, докторе! — отново го посъветва Теки. — Откакто синът й избяга на Атон, никой не смее да споменава вашата планета в нейно присъствие. Тя не може дори да се свърже с него — вашата цензура забранява всякакво общуване с жени. Тя изобщо не може да го достигне. — Теки жизнерадостно захихика. — А той навярно се е побъркал от радост!
Етан се намръщи — предпочиташе да не го намесват в разни семейни скандали. Офицера, който явно също не беше въодушевен от това, все пак попита:
— А на колко години беше момчето?
— Трийсет и две. — хихикна Теки.
— А-а… — проточи офицера, незабавно загубвайки всякакъв интерес към инцидента.
— Имате ли неутрализатор за този така наречен „серум на истината“, докторе? — с леден глас попита Хелда. — Ако да, предлагам ви незабавно да му го приложите, а с останалото сами ще се справим в Карантината.
Етан се поколеба. Думите му бавно се отронваха от устните му, като тежки капки мед:
— В Карантината?… Където вие напълно владеете ситуацията и където вие… — Той вдигна поглед и срещна нейните уплашени очи. Времето спря. — Вие…
Времето отново се понесе напред.
— Куин! — изрева Етан.
Куин незабавно откликна на повикването. Наистина, отначало в стаята влязоха Милисор и Рау, побутвани от парализатора й. Етан скочи на крака. Искаше му се да скача, да танцува или да си скубе косите, или да хване Ели за яката на сивата й куртка и да я тръска, докато не затрака със зъби. Думите и мислите му се тълпяха, изпреварвайки се едни други.
— През цялото време се опитвах да ти кажа, но ти не ме слушаше! Представи си, че си агент, или който и да е, на когото му е възложено да отвлече от станция Клайн товар, предназначен за Атон. И изведнъж ти идва на ум да подмениш културите. Знаем, че това е чиста импровизация, защото ако всичко бе предварително планирано, ти щеше да докараш със себе си истински култури и никой никога нямаше да забележи подмяната, нали? Но къде, къде в името на Бога-Отца ще намериш даже на станция Клайн четиристотин и петдесет човешки яйчника? Не, не четиристотин и петдесет. Триста осемдесет и осем човешки и шест кравешки! Не мисля, че би могла да ги измъкнеш от джоба, командир Куин!
Куин направи с устните си „ап!“ и се вгледа в него с напрегнато внимание.
— Продължавай, докторе.
Милисор вече беше престанал да се преструва на господин Харман Дал. Но дори когато Ели едва не изтърва парализатора от изумление, гем-полковника не направи никакъв опит за бягство. Той стоеше като статуя, ловейки всяка дума на Етан. Рау наблюдаваше командира си, очаквайки сигнал. Втория екотехник не разбираше нищо; затова пък представителя на службата по безопасност, макар че пребиваваше в същото недоумение, записваше всяка дума.
Гласът на Етан зазвъня:
— Забрави за четиристотин двайсет и шестте подозрителни кораба. Мисли само за един кораб, пощенския кораб с товара за Атон. Логика, мотивация и възможности, ето какво! Кой има свободен достъп до всяко ъгълче на станция Клайн, кого във всеки момент без нито един въпрос могат да пуснат в склада за транзитни стоки? Кой всеки ден има работа с трупове? Трупове, от които може да се извлече нужната тъкан, и никой няма да забележи, защото след кражбата тялото незабавно се подлага на химическа преработка? Но труповете не са били достатъчно — нали, Хелда? А пощенския кораб вече е бил готов да се отправи към Атон. Затова са и кравешките яйчници, хвърлени от отчаяние в контейнерите само заради количеството, и недостигащите единици в контейнерите, и празния контейнер… — Етан млъкна, дишайки тежко.