Кафявият беше вдигнал Куин, притискайки лицето й към стената и извивайки ръцете й зад гърба. Тя протягаше пръстите на краката си, опитвайки се да достигне пода, но безуспешно.
— И така, командире! — каза розовия. — Нямаме много време. Къде са?
— Ще рече човек, че само за това си мечтая — да се наслаждавам по-дълго на компанията ви. — сопна се Куин. Тя говореше доста неясно, понеже едната й буза беше залепена за стената. — Ох! Не е ли по-добре още сега да се приберете в посолството, докато не е нахлула службата за безопасност? След взрива ще претърсват навсякъде.
Розовият рязко се обърна към звука от стъпките на Етан и Си и извади плазмотрона.
— Спри! — каза Си, хващайки Етан за ръката.
— Това са приятели! — извивайки се, запищя Куин. — Това са приятели, приятели, не стреляйте, всички тук сме приятели!
— Нима? — със съмнение попита Етан. Изведнъж се почувства много объркан.
— Наемниците, които вземат парите предварително и не изпълняват заданието си, нямат приятели. — поучително отбеляза кафявия. — А ако имат, то не за дълго.
— Работих върху заданието. — възрази Куин. — Вие, грубияни такива, не сте в състояние да оцените всички нюанси. Вие можете да разхвърляте навсякъде трупове, като боклук, и да се скриете под крилото на вашия консул. Не ви пречи, ако ви депортират от станция Клайн или ви обявят за персона нон грата ако ще и за вечни времена. А аз трябва да играя по правилата, за да мога да се върна някога тук. Представете си колко внимателно трябваше да действам!
— За внимателна работа имаше на разположение почти шест месеца. — каза розовия. — Барон Луиджи си иска парите. Това е единствения нюанс, който трябва да оценя.
Кафявият повдигна Куин с още няколко сантиметра
— Ох-ох-ох, добре де, няма проблеми! — изпищя Куин. — Вашата кредитна карта е в десния вътрешен джоб на куртката ми. Можете да си я вземете.
— А къде ти е куртката?
— Милисор ми я взе. Остана там, на дока. Ох! Честна дума!
— Изглежда е вярно. — замислено проточи розовия.
— На дока сега е пълно с агенти по безопасността. — отбеляза кафявия. — Май се опитва да ни излъже.
— Чуйте, момчета, нека да поразсъждаваме трезво, а? — започна Куин. — Договорът ми с барон Луиджи беше: половината предварително, половината накрая. И така, с Окита вече се справих. Това е четвърт.
— Това не е четвърт, а само думи. Къде са доказателствата? Аз например не съм виждал тяло. — каза розовия.
— Нюанси, генерале, нюанси.
— Майор. — машинално я поправи розовия.
— И после, аз току-що премахнах Сети. Това вече е половината. Струва ми се, че сме на чисто.
— Бомбата, между другото, беше наша. — отбеляза кафявия.
— Вие какво, не сте доволни от резултата ли? Чуйте, в края на краищата съюзници ли сме или не?
— Не. — отряза кафявия и я вдигна още по-високо.
От коридора се чуха викове, тропот на крака и подрънкване на оръжия. Розовия побърза да скрие плазмотрона под куртката си.
— Време е.
— А с нея какво ще правим? — запита кафявия.
— Е, половината явно наистина си е отработила. — розовия сви рамене. — Ти левачка ли си или деснячка, Куин?
— Деснячка.
— Отчисли й неустойката от лявата ръка и да си вървим.
Кафявият рязко пусна Куин и с мълниеносно движение усука левия й лакът. Чу се хрущене. Куин даже не изохка, а Си отново се вкопчи в Етан, който скочи да й помогне. Отмъстителите на Бхарапутра спокойно се отдалечиха и се скриха в най-близката асансьорна шахта.
— По дяволите, мислех че никога няма да се разкарат. — Куин въздъхна. — Хич не ми се искаше службата по безопасност да ги прибере и да им устрои кръстосан разпит. — Пребледнявайки от болка, тя се плъзна на пода. — Не, бойните задания са къде-къде по-добри. Страхувам се, че работата на разузнавач ми харесва по-малко, отколкото смяташе адмирал Нейсмит…
— Сигурно ти е трябва доктор, командире? — прокашляйки се попита Етан.
— Аха. — невесело се усмихна тя. — А на теб?
— Аха…
Етан тежко се отпусна на пода до нея. В ушите му още звънеше, а стените на стаичката изглежда пулсираха. Той се замисли над думите й.
— Това случайно да не ти е първото разузнавателно задание?
— Аха.
— Ама че късмет извадих!
Подът като че ли приканваше към почивка; никога досега твърдото метално покритие не се беше струвало на Етан толкова меко и умиротворяващо.
— Службата за безопасност е на път. — отбеляза Куин и погледна към Си, който безпомощно се беше навел над нея. — Какво ще кажеш, ако им съдействаме малко, опростявайки сценария? Изчезвай, господин Си. Ако не хукнеш да бягаш, в този зелен комбинезон никой няма да ти обърне внимание. Заеми се там с някаква работа ли, що ли.