Хидасп съжали съпругата си, като я виждаше да плаче, и от съчувствие се умилостиви. Вперил поглед в гледката, той стоеше твърд като рог или желязо в борба с напора на сълзите си. Душата му се вълнуваше от бащината обич и от мъжкото себелюбие, сърцето му се късаше между двете и беше тласкано насам и натам като от буря. Накрая то беше надвито от природата, която побеждава всичко. Той осъзна не само че е баща, но и че страда като всеки баща. Вдигна Персина, която се беше свлякла с дъщеря си и беше обвила ръце около нея, прегърна пред всички Хариклея и с пороя от сълзи изпълни бащиното възлияние.
Но не се отказа напълно от предстоящото действие. Известно време остана така и наблюдаваше народа, който се вълнуваше от същите чувства, при тази игра на съдбата плачеше от радост и състрадание и надаваше някакъв неизмерим вик до небето, без да се вслуша в подканите на глашатаите да пази тишина и без да показва открито какво значи този шум. Тогава Хидасп протегна ръка и като я размаха, успокои развълнувания народ.
— Присъствуващи — извика, — както виждате и чувате, неочаквано боговете ме обявиха за баща и се установи от много доказателства, че тази девойка е моя дъщеря. Но аз заради любовта си към вас и към родината поставям по-долу грижата за продължението на рода си и за бащинството, което бих получил от нея, и съм готов заради вас да я принеса в жертва на боговете. Наистина виждам, че и вие плачете и сте изпълнени с човешко състрадание, и ви трогва ненавременната жертва на девойката и моето напразно очаквано родово наследство. Все пак е нужно, макар и против вашето желание, да се подчиня на закона на Дедите и да избера благото на отечеството пред личната полза. Дали е угодно на боговете да ми дадат дъщерята и пак да ми я отнемат (същото аз изпитах някога при нейното раждане и страдам сега при нейното намиране), аз не мога да кажа, но оставям вие да прецените. Също не зная дали боговете, които я отведоха от родината в най-крайните земни предели и пак ми я доведоха по чудотворен начин като пленница, — ще желаят пак да им я принеса в жертва.
Тази, която аз като неприятелка не погубих, като пленница не опетних и в която сега познах дъщеря, не ще се поколебая да принеса в жертва, ако вашето желание е такова, не ще сторя това, което би било извинително за други баща при такъв случай: не ще падна на колене да моля за вашата снизходителност, та сега да отстъпвам от закона, отдаден повече на природните си чувства, като че е възможно по друг начин да се тачи божеството. Но както вие не криете вашето съчувствие и страдате заедно с нашата болка като със своя собствена, също така и на мене е ценно вашето благо. Ще пренебрегна моето наследство, ще пренебрегна и страданието на ето тази нещастна Персина, която още като първескиня стана бездетна. Та ако мислите така, спрете сълзите си и не състрадавайте напусто. Но нека да пристъпим към жертвоприношението.
А ти, дъще (за пръв и за сетен път се обръщам към тебе с това скъпо име), о, напразно в цвета младостта си, напразно намерила родителите си, за която родината се показва по-жестока, отколкото чуждата страна, която ти запази живота, докато родината те води към смърт. Не вълнувай сърцето ми с жалбите си, но покажи сега повече, отколкото преди храброто си царствено благородство и последвай своя баща. Той не може да те съчетае в брак, не те поведе към брачното ложе, но те увенча за заколение и пали факли не сватбени, а жертвени и принася пред олтара тази непреодолима красота. А вие, богове, простете ми, ако съм изрекъл сломен от болката някакви не благочестиви слова — аз, който съм назовал детето си мое и веднага съм станал детеубиец!
17. След тези думи той хвана за ръка Хариклея, като даде вид, че ще я води към жертвениците и ще я предаде на кладата, но сърцето му гореше от по-силния огън на чувството, докато в себе си се молеше народът да не уважи речта му.
Етиопското множество, покъртено от неговите думи, ни най-малко не се съгласи да се отведе Хариклея. Всички извикаха гръмогласно наведнъж:
— Спаси девойката, спаси царската кръв, спаси спасената от боговете! Ние сме ти благодарни, ти изпълни пред нас закона. Ние признаваме твоето царствуване, признай се и ти за баща. Нека боговете бъдат благосклонни пред привидното нарушение на закона. По-голямо беззаконие ще извършим, ако се противопоставим на тяхната воля. Никой да не убива девойката, понеже тя е спасена от тях. Бащата на народа нека бъде баща и на собствения си дом.