— Сигурно ли ще тръгнете? — попитах.
— Сигурно — отговориха.
— Тогава ще ме вземете ли за спътник, защото ми предстои да отпътувам по работа до Сицилия, а островът, както знаете, се намира на пътя ви за Либия.
— Ако желаеш — потвърдиха. — Не ще ни липсва нищо, щом заедно с нас пътува мъдрец елин, към когото, както опитът ни позволява да съдим, боговете са добре разположени.
— На драго сърце — им казах, — ако ми оставите един ден за подготовка.
— Ще имаш утрешния ден — отговориха, — но привечер трябва да бъдеш край морето. Защото нощите са много благоприятни за плаване. Съдовете се плъзгат по спокойно море, носени от духащите откъм брега ветрове.
Уговорихме да направим това, като се осигурих предварително чрез клетва, че не ще отплават по-рано.
17. И аз ги оставих там на тяхната флейта и танци, които изпълняваха под съпровода на някаква асирийска мелодия — ту се издигаха нависоко с ловки подскоци, ту клякаха до земята и извиваха вихрено цялото си тяло като увлечени от божеството. Най-напред отидох при Хариклея. Тя още носеше на гърдите си и разглеждаше накита от Харикъл. Отидох и при Теаген и напомних на двамата какво трябва да направят и кога точно, после побързах за къщи и се подготвих за развоя на събитията. И на следния ден се случи това: когато среднощ потопи в сън града, въоръжен отряд нахлу в жилището на Хариклея. Тази любовна схватка ръководеше Теаген, който беше подбрал отред от ефеби, участници в празничното шествие. Те изведнъж нададоха силен вик и с оглушително дрънкане на щитовете нахлуха със запалени факли в дома. Не особено трудно насилиха външните врати, понеже те бяха нарочно оставени открехнати, и отвлякоха Хариклея, която беше подготвена и предварително посветена във всичко. Тя се подчини доброволно на принудата. В същото време изнесоха немалко предмети, които девойката им посочи. Когато излязоха от дома, нададоха победен боен вик и вдигнаха страшен шум с щитовете. Преминаха през целия град и хвърлиха жителите му в неописуем страх, още повече че в късния нощен час изглеждаха още по-опасни и Парнас с ехото си удвояваше шума от медта.
18. Така прекосиха Делфи, като извикваха непрекъснато на смени един след друг името Хариклея. Като стигнаха извън града, подкараха колкото се може по-бързо конете към локрийските планини и към Ета. В същото време Теаген и Хариклея според предварителната уговорка изостанаха от тесалийците и избягаха тайно при мене. Те се хвърлиха пред колената ми, дълго ги прегръщаха и с уплаха повтаряха непрекъснато: «Помогни ни, татко!» Хариклея само това, навеждаше глава към земята и се изчервяваше от току-що извършената постъпка. Теаген прибавяше и друго:
— Спаси ни, Каласириде — говореше, — молим те, останахме без дом и отечество, изоставихме всичко, само и само да се вземем един друг. Спаси нас, пленници на чистата любов, които от днес сме играчка на съдбата, изгнаници доброволни, но невинни, възлагащи единствено на тебе всяка надежда за спасение.
Трогнах се от тези молби, просълзих се повече в сърцето, отколкото в очите, за да не забележат сълзите ми, и почувствувах облекчение. Повдигнах ги и започнах да ги ободрявам. Събудих у тях добра надежда за бъдещето (защото началото беше положено под благосклонността на божеството).
— Аз отивам сега да подготвя по-нататък работата — казах, — а вие почакайте тук, като преди всичко внимавайте, да не ви види никой.
След тези думи тръгнах да си вървя. Но Хариклея ме хвана за дрехата и не искаше да ме пусне.
— Татко — рече ми тя, — това е началото на обидата, дори на предателството, ако си отидеш и ме оставиш сама и ме повериш на Теаген. Не се ли замисляш колко несигурен страж е влюбеният, когато държи под властта си любимата и най-вече когато няма кой да го въздържа? Той, както предполагам, пламва още повече, щом види, че предметът на страстта е оставен в ръцете му. Поради това не ще те пусна заради настоящето, още повече заради бъдещето, докато Теаген не даде клетва, че не ще ме докосне, преди да си възвърна рода и отечеството, ако на това ми попречи божеството, преди да му стана доброволно законна съпруга. Ако не — по никакъв начин!
Аз бях във възторг от думите й. Помислих, че точно така трябва да постъпи, затова запалих огън на домашното огнище вместо на олтара и прекадих тамян. Теаген се закле, но заяви, че е огорчен: със задължителната клетва се отричало доверието в присъщия му характер. Сам той не можел да покаже своето свободно взето решение, понеже щяло да изглежда, че го изявява от страх пред могъществото на бога. Все пак се закле и в Аполон Питийски, и в Артемида, и в самата Афродита, и във всички божества на любовта, че наистина ще се държи така, както Хариклея иска и посочва.