19. Докато двамата под свидетелството на боговете се сговаряха помежду си за тези и за някои други неща, аз се запътих бързо към дома на Харикъл. Заварих къщата изпълнена с шум и олелия. Слуги се явили при него и му съобщили за отвличането на девойката. Цяла тълпа граждани се стекли и заобиколили плачещия Харикъл, без да знаят какво се е случило и напълно безсилни да му помогнат.
— Нещастници — извиках, — сякаш сте глупци. Докога ще стоите онемели и бездейни, сякаш от нещастието сте загубили ума и дума! Защо не грабнете оръжие да преследвате враговете? Нима не ще заловите и накажете негодниците?
— Може би е безполезно — каза Харикъл — да се борим срещу съдбата. Разбирам, че боговете ме наказват с гнева си, защото бях отишъл в късен час в светая светих на храма и видях с очите си нещо непозволено да се види. Богът ми предрече, че заради това, което съм видял неуместно, ще бъда лишен да виждам най-скъпото си същество. Въпреки това нищо не ни пречи да се борим, както казват, и против божеството, ако само знаехме кого да преследваме или кой ни е жестоко нападнал.
— Това е бил тесалиецът — извиках, — не когото ти се възхищаваше и с когото сприятели и мене — Теаген и неговите момчета. Но вече никого от тях не ще намериш в града, те го напуснаха тази вечер. Затова стани и свикай народа на събрание.
Така и стана. Стратезите свикаха извънредно събрание, като известиха на града чрез тръбен сигнал. Народът веднага се стече. Място на нощния съвет стана театърът. Харикъл се изстъпи насред и чрез вида си предизвика състрадание сред множеството, навлякъл черна дреха и посипал лицето и главата си с пепел. Той изрече следното слово:
«Може би, делфийци, се учудвате защо пожелах да дойда между вас и да ви свикам на това събрание, за да ви говоря за моята беда. Работата не се състои в това. Аз наистина преживявам сега нещо, което в повечето случаи заслужава смъртта. Сам съм, изоставен и от боговете, домът ми опустя, опразнен от всичките ми най-скъпи същества. Все пак вродената от всички измамна и напразна надежда не ми позволява да се отчайвам, като ми внушава възможността да намеря дъщеря си. Още повече мисълта за града, очаквам да видя как той ще накаже тесалийските размирници, ако не грабнат свободолюбивия ви дух и недоволството ви срещу съдбата и бащините богове. Защото от всичко най-тежкото е, че малцината танцьори, участници в зрелището, са се измъкнали, след като са тъпкали първия измежду елинските градове и са заграбили от храма на питиеца най-скъпото съкровище на моите очи — Хариклея. О непреклонна към нас ревност на божеството! Тя угаси моята първа и както знаете, родна дъщеря заедно със сватбените факли! А нейната майка с болката й отведе в гроба, мене изгони от родината. Но всичко това се понасяше след намирането на Хариклея. Хариклея беше моят живот, надежда и наследница. Единствено Хариклея беше утехата ми и, така да се каже, котвата в живота. Някаква буря ми я грабна не по обикновен начин и не случайно, но точно в такова време, когато ми се подигра жестоко — отнесе я почти от брачното ложе, след като едва обявих пред всички ви нейния брак.»
20. Още докато говореше това, изцяло отдаден на жалбата си, стратегът Хегезий го прекъсна и се намеси:
— Тук присъствуващи — обърна се той към събранието, — Харикъл може сега, а и по-късно да се оплаква. Ние обаче не бива да потъваме в неговата мъка, нито неусетно да се понесем по вълните на неговите сълзи и да пропускаме скъпото време, което е винаги важно, а особено през време на война. Защото ако сега веднага след събранието потеглим, има надежда да заловим неприятелите, докато те поради предположението, че ние ще се забавим с подготовката, ще забавят хода си. Ако пък се вайкаме или по-скоро като баби се маем и допуснем да ни изпреварят, не ни остава нищо друго, освен да станем за присмех, и то на едни хлапета. Аз мисля, че трябва най-скоро да ги заловим и жестоко накажем, като лишим от граждански права близките им и като разпрострем наказанието също върху целия им род. Това ще стане лесно, ако предизвикаме недоволството на тесалийците спрямо самите момчета, ако някои от тях се изплъзнат, и спрямо близките им: нека чрез закон да ги лишим от участие в празничното шествие и в упокойните жертви в чест на героя, като решим да се устройват на разноски на нашата община.