21. Предложението му беше одобрено и с гласа на народа получи силата на закон. Тогава стратегът каза:
— Нека, ако намерите за добре, да решим никога в бъдеще да не се явява свещенослужителката пред тежковъоръжените състезатели. Защото, както разбирам, оттам иде причината за нещастието на Теаген. Мисълта за отвличането, както изглежда, се е породила у него от първия поглед. Добре ще е да предотвратим за в бъдеще подобни произшествия.
След като с вдигане на ръка беше единодушно решено и това, Хегезий даде знак за потегляне. Военната тръба даде сигнал и събранието се прекрати заради предстоящия бой. От мястото потегли на поход неудържим поток не само от тежковъоръжени и яки млади мъже, но и от много момчета и недорасли. Сякаш тяхната готовност и смелост допълваше нужните за зрелостта години. И се осмелиха да вземат участие в похода.
Много жени се почувствуваха по-мъжествени, отколкото позволява природата им, грабнаха за оръжие каквото им попадне и се втурнаха нахалост заедно с другите. Но скоро разбраха, че женският пол и свойствената му слабост ограничават силата им. Можеше да се види как старци се борят с възрастта си, духът им напряга тялото и отрупва с укори слабостта му. Целият град страдаше поради отвличането на Хариклея и, сякаш тласкан от едно чувство, при първия зов се включи в общото преследване, още преди да дочака изгрева на новия ден.
Книга пета
1. Градът Делфи гореше в такава треска и вършеше каквото трябва да върши. Но края не можах да узная. За мене преследването на ония даде възможност за бягството. Още през нощта поведох към морето двамата млади, както си бяха, и се качих на кораба на финикийците, тъкмо когато се готвеха да откачат въжето. Понеже утрото вече наближаваше, финикийците предполагали, че не ще престъпят дадената дума, защото им обещали да ме чакат само един ден и една нощ. Но като пристигнахме, се зарадваха и ни приеха. Най-напред, докато излезем из пристанището, караха на гребла. Но когато откъм сушата подухна слаб вятър, лека вълна плисна и сякаш се усмихна на кормилото, прибраха греблата.
Скоро Кирейските заливи, полите на Парнас, етолийските и калидонските скали пробягаха край товарния кораб, който сякаш летеше. Щом слънцето наклони към залез, веднага се появиха Острите острови, наречени според формата си, и Закинтското море.
Но защо протакам разказа си в този късен час? И се губя наистина в широкото море, без да съм докоснал следващите събития? Нека прекъсна тук разказа, за да поспим малко. Макар че, Кнемоне, ти ме слушаш неуморно и се сражаваш храбро срещу съня си, мисля, че скоро ще капнеш от умора, след като до късния нощен час ти описвах приключенията си. Но, чадо, старостта ми тежи и споменът за преживяното обезсилва мисълта ми и ме приспива.
— Отдъхни си, татко — отговори Кнемон, — но не защото се уморявам да те слушам. Мисля, че ако ти продължаваш да разказваш още много нощи и дни, не ще се наслушам, толкова притегателна и пленителна е повестта. Но аз отдавна долавям глух шум и хорски говор у дома. Бях обезпокоен, но си налагах да мълча, увличан от любопитството да те слушам все повече и повече.
— Аз не чух нищо — отвърна Каласирид. — Може би защото поради възрастта чувам трудно (от старостта заболява заедно с цялото тяло слухът), може би увлечен в разказа си. Струва ми се, че се е завърнал Навсикъл, стопанинът на къщата. Но какво ли, о богове, е свършил?
— Всичко, каквото желаех — се обади Навсикъл, като се приближи незабелязано. — Не остана скрито от мене, драги Каласириде, че вземаш присърце моите работи и ме съпровождаш мислено. Забелязах го и друг път, и сега, като влязох тук и чух част от разговора ти. Но кой е чужденецът?
— Елин — отговори Каласирид. — Останалото ще чуеш после. А ти, ако си уредил нещо, съобщи ни го по-скоро, за да се радваме заедно с теб.
— Но и вие — каза Навсикъл — ще го чуете утре. Засега ви стига това, че намерих още по-добра Тисба. Първо трябва да се ободря с кратък сън от дългия път и от другите тревоги.
2. След тези думи се отдалечи, за да изпълни намерението си. А Кнемон остана като зашеметен, като чу името Тисба. Безпомощен и затруднен, той прехвърляше в ума си мисъл подир мисъл, тежко и често въздишаше през останалата част на нощта, което усещаше и Каласирид, макар потънал в дълбок сън. Старецът все се надигаше и опрян на лакти го разпитваше какво му е и защо така необикновено се измъчва, изглеждаше едва ли не обезумял.