Взех със себе си Теаген и отидох при Хариклея. Заварих я залята в плач.
— Дъще — казах, — у тебе сълзите вече са навик, не новост. За нещо минало ли плачеш или за нещо ново?
— За всичко — отговори тя, — а най-вече за това, което ми предстои, и за противната благосклонност на Трахин към мене, за което, изглежда, случаят му помага. Защото неочакваната сполука води до дръзки действия. Но Трахин и омразната страст на Трахин ще заридае. Той не ще ме има, понеже ще предпочета смъртта. Само мисълта за тебе и за Теаген, ако преди края се разделя с вас, извика плача ми.
— Ти се досещаш за положението — казах. — Трахин подготвя пиршество и жертвоприношение за отпразнуване сватбата си с тебе. С мене като с твой баща той сподели намерението си, пък и аз от преди, откакто разговарях в Закинт с Тирен, знаех безумното му увлечение по тебе. Но не ви казах, за да не ви измъчват мисли за бъдещите мъки, докато все още се надявах, че може да избегнем коварството. Но понеже, деца мои, божеството се опълчва срещу това и ние попаднахме сред най-големите ужаси, нека предприемем дело велико и смело, да се втурнем направо в опасността или да заживеем благородно и свободно, или да умрем добродетелно и храбро.
31. Щом двамата обещаха да последват съвета ми обясних им какво трябва да правят и ги оставих да се приготвят. А аз отидох при пирата, който беше втори по чин след Трахин (мисля, че се наричаше Пелор) и му казах, че искам да му съобщя нещо особено важно.
Той ме изслуша на драго сърце и ме отведе на място, където никой да не ни подслушва.
— Слушай накратко, синко — казах. — Малкото време не ми позволява да се простирам нашироко. Моята дъщеря те обича. И нищо чудно. Тя е победена от по-смелия. Но подозира, че главатарят приготвя угощение като за сватбено празненство. Той я подсетил за нещо подобно, като наредил да се премени празнично. Виж как да попречиш на това и по-добре ти вземи момичето. Защото тя твърди, че по-скоро ще умре, отколкото да се омъжи за Трахин.
— Не се тревожи! — отговори той. — И самият аз съм отдавна влюбен в девойката и очаквах само удобен случай, за да ми я отстъпи Трахин доброволно като почетна награда, задето пръв се метнах на кораба. Или сватбата ще му излезе горчива — ето от тази десница ще получи каквото заслужава.
След като чух това, се отдалечих, да не събудя някакво подозрение. Отидох при децата и ги успокоих с известието, че работата върви на добре.
32. Скоро пиршеството започна. Когато забелязах, че разбойниците вече са пияни и се държат разпуснато, прошепнах на Пелор (нарочно бях възлегнал близо до него):
— Видя ли девойката в нейната премяна?
— Съвсем не — отговори той.
— Можеш да я видиш — продължих, — ако отидеш тайно на кораба. Знаеш, че и това забрани Трахин. Ще видиш затворена самата Артемида. Но само я погледни, да не причиниш и своята, и нейната смърт.
Той става веднага, уж по някаква нужда, а тайно притичва към кораба. Щом съглежда Хариклея с лавров венец на главата и със златовезани дрехи (тя беше облякла свещената делфийска одежда като победно или погребално облекло) и всичко около нея блестящо и наподобяващо брачен чертог, естествено пламва от огън поради гледката, обзет едновременно от желание и ревност.
Щом се завърна оттам, личеше от очите му, че е намислил някакво безразсъдно дело. Още едва заел мястото си, се провикна:
— Защо още не съм получил моята награда, задето първи се метнах на неприятелския кораб?
— Защото не си я поискал — отговори му Трахин. — А и още не сме правили делба на плячката.
— Добре — каза той. — Тогава искам пленената девойка.
— Само нея не — отвърна Трахин, — вземи всичко друго, каквото желаеш.
Тогава Пелор го прекъсна:
— Ти нарушаваш пиратския закон, който дава право на първия, стъпил на неприятелски кораб и изложил се повече от другите на опасност, да направи избор по желание.
— Не, драги, аз не нарушавам този закон — отвърна Трахин, — но се придържам към друг, който постановява подчинените да отстъпват на главатаря. Аз съм влюбен в девойката и понеже искам да я взема за съпруга, смятам, че трябва да имам предимство, ти ако не се подчиниш на заповедта ми, скоро ще оплакваш дните, като полети към тебе ей тази чаша!
Пелор погледна към пируващите.
— Вижте — каза — как се възнаграждават делата. Така и всеки от вас някога може да бъде лишен от почетната награда и ще изпита на гърба си този деспотичен произвол.