Какво можеше да се види след това, Навсикле? Би оприличил тези мъже на вълнение, внезапно развихрило се срещу скала в морето. Така безсмислената възбуда предизвиква невъобразимо безредие, понеже пиратите бяха обладани от вино и гняв.
33. Едни от тях застанаха на страната на този, другите на онзи. Едните поддържаха главатаря, другите крещяха да се спазва законът. Накрая Трахин махна, за да перне с чашата Пелор, а той (защото предугади) го изпревари и му нанесе с меча си удар в гърдите. Той се строполи ранен смъртоносно, а между останалите се разгоря безмилостна война. Те се удряха без пощада едни друг, едните да отмъстят за главатаря, а други да защитят Пелор и правото. И всичко се сля в едно общо стенание на мъже, които се замерват помежду си с дървета, камъни, чаши, главни и трапези.
Аз избягах колкото може по-надалеч и наблюдавах зрелището от някаква безопасна височина. Нито Теаген нито Хариклея останаха безучастни в битката, но изпълняваха точно уговорката. Той отначало се сражаваше на едната страна на воюващите с меч в ръка като обезумял. Тя, щом видя, че битката се ожесточава, започна да хвърля стрели от кораба с точен прицел, щадеше само Теаген. Мяташе вече не само към едната страна, но убиваше когото най-напред зърне. Самата тя незабележима, лесно различаваше противниците при светлината на огъня. Те не знаеха откъде идва бедата и някои предполагаха, че това са стрели от боговете. Накрая, след като бяха натръшкани всички, остана единствен Теаген срещу Пелор — мъж храбър във всяко отношение и изпитан в много убийства. Хариклея вече не можеше да защити Теаген със стрелите си, колкото и да се измъчваше от това. Тя се боеше да не би да улучи погрешно, понеже борбата беше ръкопашна. Накрая съпротивителната сила на Пелор отпадна.
Хариклея, като не можеше да помогне с лъка си на Теаген, го окуражи с думите:
— Дръж се смело, любими!
Сега Теаген, понеже нейният зов му придаде сила и кураж и му напомни за наградата от битката, взе голямо надмощие над Пелор. Събра сили и макар измъчван от многото рани, се спусна срещу противника и замахна с меча към главата му. Не успя да го улучи, понеже той се отдръпна, но му засегна отгоре рамото и му отсече ръката до ставата на лакътя. Той се обърна да бяга, а Теаген се втурна да го преследва.
34. Какво се е случило по-нататък? Мога да кажа само, че аз не можах да видя неговото завръщане, защото останах на височината и не смеех през нощта да се приближа до бойното поле. Но не беше така с Хариклея. На разсъмване на другия ден видях Теаген прострян като мъртвец на земята; тя стоеше до него и плачеше, изглежда, искаше да сложи край на живота си върху него, но се въздържаше от слабата надежда, че може би момъкът ще дойде на себе си.
Аз нещастникът не успях да й кажа или да науча нещо от нея, нито да облекча с утеха болката й, нито да се погрижа за нея, тъй като бедите по море бяха веднага последвани от беди по суша.
Щом видях деня, напуснах хълма. От насрещното възвишение, както изглеждаше, се спусна шайка египетски разбойници. Те заловиха двамата млади и малко по-късно ги отведоха, като задигнаха от кораба каквото можеха да носят.
Иначе аз ги следвах от голямо разстояние, без какво намерение, оплаквайки моята и тяхната участ; Като не можах да им помогна, реших да не се намесвам. Исках да оцелея, с надеждата да им бъда по-късно полезен. Но изостанах, възрастта не ми позволява да тичам по стръмните пътеки след египтяните. А сега намерих дъщеря си благодарение на божията милост и на твоята доброта, Навсикле. Аз самият не можах да допринеса нищо освен само сълзи и вопли.
При тези думи избухна в сълзи самият той, заплакаха и присъствуващите. Угощението се превърна плач, примесен с някаква наслада (виното улеснява сълзите), докато Навсикъл започна да окуражава Каласирид:
— Татко — рече, — гледай спокойно на бъдещето. Вече си намерил дъщеря си, а от срещата със сина те дели само една нощ. Рано сутринта ще отидем при Митран и ще се опитаме по всякакъв начин да освободим прекрасния Теаген.
— Дано! — отговори Каласирид. — А сега е време да завършим пира. Трябва да помислим и за божеството, като възлеем за освобождаването.
35. След това въздадоха възлиятелните жертви пиршеството завърши. Каласирид потърси с очи Хариклея. Като не я намери сред множеството разотиващи се сътрапезници и едва късно узна от някаква жена, че тя се намирала във вътрешността на храма отиде там и я завари паднала пред краката на божествената статуя. От дългата молитва и от напора на скръбта беше изпаднала в дълбок унес. Той се леко просълзи и помоли бога да насочи съдбата й към по-добро. После кротко я свести и поведе към жилището засрамена, както изглеждаше, че се е оставила неусетно да я овладее дрямката.