Тя се отдели в женската стая, легна заедно с дъщеричката на Навсикъл и се отдаде в безсъние на своите грижи.
Книга шеста
1. Каласирид и Кнемон се оттеглиха в мъжката спалня, за да отпочинат. Остатъкът от нощта изтече по-бавно, отколкото желаеха, и по-бързо, отколкото мислеха, тъй като голяма част премина на трапезата и в напрегнатия разказ. Без да дочакат да се развидели, те отидоха при Навсикъл и го помолиха да им каже къде според него е Теаген и да ги заведе по-скоро при него. Той се отзова на молбата им и ги поведе. Хариклея, макар че дълго време моли да я вземат със себе си, трябваше да остане у дома. Навсикъл я уверяваше, че няма да ходят на друго място и ще си дойдат веднага заедно с Теаген. Така те я оставиха там да се люшка между скръбта от раздялата и радостта от очакването.
Едва излязоха вън от селото и тръгнаха надлъж по брега на Нил, забелязват как от дясната страна на срещуположния бряг някакъв крокодил припълзява и с чевръсто движение се потапя обратно в течението на реката. Другите сметнаха гледката за нещо обикновено и необезпокояващо, но Каласирид обяви, че то прокобява някаква пречка по техния път. Кнемон силно се изплаши, макар че не точно животното се яви пред него, но по-скоро край него се стрелна плоската му сянка и той насмалко не побягна.
Навсикъл се изсмя високо, а Каласирид каза:
— Кнемоне, мислех, че само нощем те обзема страхът и че се страхуваш от тъмнината. Но явно и сред бял ден ти не си твърде смел. Не само имената, които чуваш, но и обикновените неща пред краката ти те хвърлят в смут.
— На чий бог — попита Навсикъл — или на чий демон името не понася нашият храбрец?
— Дали на бог — отговори той, — или на демон, не мога да кажа. Но, което е още по-чудно, ако чуе името на някой мъж или прочут герой, но на жена, при това, както твърди, на покойница, той се разтреперва. Така през нощта, през която ти, драги, се върна от разбойниците и спаси Хариклея, не зная как и откъде чу името, за което говоря. И не ми даде повече миг да заспя и постоянно примираше от страх, така че аз трябваше да се заема да го свестявам. И ако не бих го наскърбил или изплашил, Навсикле, и сега бих изрекъл името, за да се смеем още повече.
И едновременно с това назова Тисба.
2. Навсикъл спря да се смее. Той остана смутен от това име, дълго стоя замислен и се питаше по какъв повод Кнемон, в каква връзка или защо при името Тисба изпада в уплаха.
Сега пък Кнемон избухна в смях.
— Драги Каласириде, виждаш — каза той — каква сила притежава името и че не само за мене е, както казваш, кошмар, но стана вече и за Навсикъл. Наистина настана пълен обрат в нашите чувства. Аз се смея, като разбрах, че вече не е между живите, а нашият мъжествен Навсикъл, който се надсмива до немай-къде над другите, изпада…
— Престани — прекъсна го Навсикъл, — достатъчно, Кнемоне, ми се отплати. Но в името на боговете на гостоприемството и приятелството, заради солта и трапезата, на която, вярвам, приятно се угощавахте у дома ми, обяснете ми откъде знаете името Тисба и защо се боите от него, защо си правите шеги с мене?
— Твой ред е, Кнемоне — каза Каласирид, — да разкажеш своята история, което често ми обещаваше, но досега по различни предлози все отлагаше. С това едновременно ще доставиш удоволствие на Навсикъл и ще облекчиш трудния път, като ни поразсееш с разказа си.
Кнемон се съгласи и накратко предаде всичко, което беше вече разказал на Теаген и Хариклея — че е родом от Атина, че баща му се нарича Аристип, а Деменета му станала мащеха. Разказа и за порочната любов на Деменета към него и как, отблъсната, го преследвала, как нейна помощница в заговора станала Тисба. Описа подробно как е станало това, че бил прогонен от родината си, че това наказание му наложили като на отцеубиец. В Егина научил най-напред от някой си Харий, свой съефеб, че умряла и при какви обстоятелства Деменета, как Тисба заговорничела и срещу нея. После чул от Антикъл, че баща му бил осъден на изземване на имуществото, тъй като близките на Деменета се опълчили против него и го обвинили пред народа в нейното убийство. Как Тисба напуснала Атина заедно със своя любовник, търговец от Навкратида. И накрая Кнемон разказа, че отплавал заедно с Антикъл да търси Тисба в Египет, та ако я намери, да я върне в Атина и да оправдае баща си от клеветата, а нея да предаде на съд; как през това време бил подхвърлен на много други опасности и всякакви приключения, бил пленен и от пирати, но после избягал и слязъл в Египет, пак бил заловен от разбойници пастири. Там случаят го събрал с Теаген и Хариклея. Накрая разказа за убийството на Тисба и за всичко останало, което Каласирид и Навсикъл вече знаеха.