Като чу тези думи, Хариклея поруменя. Тя осъзна в какъв вид я заварва. Дълго мълча, и след като Каласирид настоя да му отговори, рече:
— Справедливо ме укоряваш, но може би, татко, трябва да ме извиниш. Не някаква долна, не внезапна страст мене нещастната води, но чист и разумен стремеж към моя Теаген — съпруг, макар и без брак. Аз страдам, че той не е при мене. Още повече ме измъчва незнанието дали още е жив, или не.
— Не се тревожи — каза Каласирид. — Той е жив и ще се върне при тебе по волята на боговете, ако трябва да се вярва (а трябва) на дадения ви оракул, а и на вчерашното известие, че Теаген е пленен по пътя за Мемфис от Тиамид. Ако е заловен, сигурно ще бъде спасен поради неговото предишно приятелство и познанство с Тиамид. Но не бива да се бавим, а да побързаме колкото може към селото Беса, за да потърсим ти своя Теаген, а аз моя син. Ти може би вече знаеш, че Тиамид ми е син.
Хариклея се замисли.
— Ако — каза тя — Тиамид е твой син и той е наистина същият, а не някой друг, то ние сме заплашени от най-страшна опасност.
Каласирид учуден я попита за причината.
— Знаеш — отговори тя, — че аз бях взета в плен от разбойниците. Там и Тиамид се увлече по красотата ми, която, изглежда, ми е дадена само за нещастие. Ако при издирването го срещнем, страхувам се, от пръв поглед ще си спомни, че съм същата, която с хитрост избягнах предложението му за брак, и ще се опита да употреби срещу мене сила.
— Дано не го увлече дотолкова страстта — каза Каласирид, — че да пренебрегне бащиното си присъствие и пред очите на родителя синът да не се засрами и да не обуздае непозволената си страст, ако тя съществува. Освен това (нищо не ти пречи) защо не измислиш някаква хитрина, за да отбегнеш това, от което се боиш? Както виждам, ти си способна да залъжеш чрез разни предлози и извъртания твоите натрапници.
10. Тези думи поразвеселиха Хариклея.
— Дали е истина — каза тя, — или си правиш шеги с мене, сега няма значение. Бих опитала една хитрост, която намислих и по-рано с Теаген. Тогава не я приложих поради обстоятелствата, но сега ще я използувам при по-благоприятни условия. Когато искахме да се измъкнем от острова на разбойниците, се уговорихме да навлечем най-окаяни дрехи и да се покажем като просяци по села и градове. Ако си съгласен, да си преправим външността и да тръгнем да просим. Така ще привлечем по-малко вниманието на кой да е срещнат. При това положение несретата носи сигурност, бедността извиква по-скоро състрадание, отколкото завист, така ще добием по-лесно и насъщната ни храна. В чужбина за непознатия няма стоки за продан, но на просяка дават щедро.
11. Каласирид се съгласи и се зае веднага с приготовления за пътуването. Двамата отидоха при Навсикъл и Кнемон и им известиха за пътя. Тръгнаха на третия ден, без да вземат със себе си, макар че им предлагаха, нито товарно животно, нито някакъв съпровождач. Донякъде ги придружиха Навсикъл, Кнемон и много домашни. Изпрати ги също Навсиклея, след като дълго настоява за разрешение от баща си. Чарът на Хариклея надви у нея свяна на новобрачната. След като изминаха заедно около пет стадия, се прегърнаха за раздяла и се целунаха мъж с мъж и жена с жена, след това се ръкуваха. Те се разделиха подир много сълзи и молитви към съдбата за сполука. Кнемон поиска извинение, че не ще ги придружи, защото «брачната му спалня била още свежа», но прибави, че при пръв случай ще се постарае да ги настигне. Тогава изпращачите се завърнаха в Хемис.
А Хариклея и Каласирид най-напред се преоблякоха в просешки дрехи и с приготвените вече дрипи се преобразиха в жалки същества. След това Хариклея си загрози лицето, като го намаза със сажди и спусна небрежно от челото, отстрани над едното око, края на мръсна забрадка. Тя още окачи под мишницата торба, която привидно съдържаше залци и трохи, а в същност служеше като съкровищница, необходима за жреческата делфийска одежда и венците, както и за опознавателните знаци — майчините й скъпоценности, подхвърлени заедно с нея. Каласирид напъха стрелника на Хариклея в охлузени овчи кожи и като втори вързоп го провеси косо през рамо. Освободи от тетивата лъка и след като той се разтегна и изправи, го взе като тояга в ръка, като по-нататък се подпираше на него с цялото си тяло. Когато срещнеше или видеше някого по пътя, нарочно се превиваше повече, отколкото налагаше старостта, и влачеше единия си крак, понякога се оставяше да го води за ръка Хариклея.
12. Когато влязоха в новата си роля, се пошегуваха взаимно и се посмяха на премяната си, после се помолиха на избраното си от съдбата божество да се задоволи с досегашните им бедствия и да им сложи край. След това се отправиха към селото Беса, където се надяваха да намерят Теаген и Тиамид. Но се излъгаха в надеждите си. Малко преди залез-слънце, когато наближиха Беса, видяха много трупове на скоро загинали хора. Познаха по облеклото и въоръжението, че повечето от тях са перси, а малцина бяха местни хора. Предположиха, че се е разразила битка, но не знаеха кой срещу кого се е бил.