И загина тя така, незабавно и заслужено изпълнила предсказанието на сина си.
Книга седма
1. След като Каласирид и Хариклея се избавиха от тъй голямата опасност, за да се отдалечат, от мястото на истинския ужас, и в същото време да се изпълни пророчеството, поеха веднага по пътя за Мемфис. Когато наближиха града, в него вече се сбъдваха предсказанията на призования мъртвец.
Тиамид се появил с разбойническата шайка от Беса, но жителите на Мемфис го изпреварили и затворили вратите. Един войник на Митран, който се измъкнал от битката при Беса, предвидил нападението и предупредил гражданите. Тиамид заповядал на войската край един участък на стените да сложи оръжието си, за да се съвземе от пътя, явно с намерението да обсади града. Гражданите отначало се изплашили от нападателите те, като ги помислили за огромна войска, но скоро видели от стените, че броят им не е значителен. Веднага събрали малцината оставени за стража на града стрелци и конници и въоръжили с каквото им попадне останалите граждани, за да излязат и посрещнат в бой неприятелите. Но някакъв виден старец се възпротивил и ги уверил, че в отсъствие на сатрапа Ороондат, който бил на поход срещу етиопците, било редно по-напред да съобщят на Арсака, съпругата му, каква е работата, та с нейно знание да бъде по-лесно да съберат от града войска и тя да се отзове с готовност. Решили, че съветът е разумен, с това намерение се втурнали към двореца, който при отсъствие на великия цар заемаха сатрапите.
2. Арсака беше красива и стройна жена, решителна, горда поради благородния си произход, нещо естествено, като сестра на великия цар. Иначе поведението й не беше безукорно, отдаваше се без угризение на непозволени и необуздани удоволствия. Освен другото тя беше на времето отчасти виновна за изгонването на Тиамид от Мемфис. Когато Каласирид заради даденото от оракула предсказание относно синовете му тайно от всички напусна Мемфис и изчезна безследно, смятан за загинал, Тиамид като по-голям син беше избран за жрец. През време на общонародното встъпително жертвоприношение Арсака видяла в храма на Изида чудно красивия момък, пременен в празнична одежда, и му хвърлила страстен поглед, като му дала знак за греховна похот. Тиамид, по природа и възпитание благонравен, не й обърнал ни най-малко внимание. Той не бил наклонен да тълкува правилно нейното поведение или, цял вдаден в тайнството, им придавал безобиден смисъл. Но брат му Петосирид, който отдавна му завиждал за жреческия сан, забелязал отстрани мимиката на Арсака и намерил в нейната съблазън средство за заговор срещу брат си. Явил се тайно пред Ороондат и не само му разказал за страстта на Арсака, но преувеличил, че уж и Тиамид е в сговор с нея. Наместникът лесно му повярвал и поради по-раншните си подозрения спрямо Арсака. Нея той съвсем не обезпокоил, понеже нямал явни доказателства за вината й, освен това поради страх и срам пред царския род въпреки подозренията си се примирил да търпи. Но непрестанно заплашвал Тиамид, че ще го убие, и не се успокоил, докато не го прогонил, а жреческия сан прехвърлил на Петосирид.
3. Но това бе станало по-рано. А сега Арсака, когато множеството се втурна към двореца с вестта за приближаването на неприятелите — за което тя вече беше узнала — и поискаха да им позволи да предприемат общи действия с наличните войници, отговори, че не би се съгласила на това така лесно: още не знаела колко са враговете, кои са, откъде са, нито каква е причината за нападението. Трябвало най-напред да се изкачат на стените и оттам да огледат всичко, да съберат другите и тогава да предприемат каквото е възможно и разумно.
Намериха предложението й за уместно и множеството веднага се втурна към стените, Арсака заповяда да разгънат горе палатка с пурпурни и златотъкани завеси. Пременена самата тя разкошно и седнала на висок трон, заобиколена от телохранители в позлатени доспехи, държеше херолдски жезъл в ръка като символ на мирни преговори и покани първите прославени вождове на противниците да дойдат близо до стените.
Тогава се явиха, избрани от множеството, Тиамид и Теаген и застанаха под стените. Бяха гологлави, останалата част на тялото им беше в доспехи. Глашатаят обяви следното:
— Говори ви Арсака, съпругата на първия сатрап Ороондат и сестрата на великия цар. Какво желаете и кои сте, защо се осмелявате да ни нападате?
Те отговориха, че са жители на Беса. Тиамид каза за себе си кой е и че спрямо него са постъпили противозаконно Петосирид и Ороондат, бил лишен от жречески сан злоумишлено и бесейците искали да му го възстановят. Ако си възвърне жречеството, ще има мир и бесейците ще се разотидат по домовете, без да причинят вреда никому. В обратния случай ще решават войната и оръжията. Арсака трябва, ако осъзнава дълга си, да използува случая и да отмъсти на Петосирид за сплетните по неин адрес и за безбожните клевети, които лъжливо е изрекъл за нея пред Ороондат, за да я заподозре той в престъпна и безчестна страст, а самият Тиамид да бъде изгонен от родината.