8. На безбожната война между братята се сложи край. Борбата, която се очакваше да завърши с кръвопролитие, получи вместо трагичен комичен край. Бащата, който видя чадата си да вдигат мечове един срещу друг в двубой и без малко щеше да стане свидетел на гибелта на нещастните си синове, стана посредник в тяхното сдобряване. Наистина той не можа да избегне ориста на съдбата, но за щастие се яви навреме, за да спре изпълнението. Синовете намериха след десетгодишното му странствуване своя родител, виновника за борбата им на живот и смърт заради жречеството, и скоро го увенчаха и украсиха с възвърнатите знаци на пророческия сан. Върхът на представлението беше любовната двойка Хариклея и Теаген — прелестните и привлекателни момък и девойка, неочаквано открили се отново, привличаха върху себе си повече от другите погледите на гражданите.
Целият град се източи през вратите и близкото поле се изпълни с хора от всякаква възраст. Младежите от града, които едва бяха станали мъже, се стичаха към Теаген, а мъжете от по-зрялата възраст към Тиамид, когото познаваха от по-рано. Градските моми, които вече мислеха за брак, заобиколиха Хариклея, а възрастните мъже и целият жречески род придружаваше Каласирид. Така набързо се образува свещено шествие. Тиамид отпрати бесейците, благодари им за показаната от тях подкрепа и обеща да им изпрати при следващото пълнолуние сто вола, хиляда овци и на всеки по десет драхми. Бащата се залови с ръце за раменете му и така Тиамид облекчаваше пътя и подкрепяше вървежа на стареца, който залиташе от неочакваната радост. Същото правеше от другата страна Петосирид. Старецът беше въведен под запалени факли в храма на Изида, съпровождан от ръкопляскане и гръмогласно ликуване. Звуците на много сиринги и свещени флейти подканваха буйните млади към танци.
Не остана извън действието и Арсака. Придружена от собствена стража и шествие, тя встъпи гордо, като внесе огърлици и много злато, в храма на Изида, сякаш по същите причини, както и останалите граждани. Не откъсваше очи от Теаген, повече от всичко се любуваше на неговия образ. Но радостта й не беше безоблачна. Теаген пък водеше под ръка Хариклея и като разбутваше стеклото се множество, забиваше острото жило на ревността в сърцето на Арсака.
Щом Каласирид стигна вътрешността на храма, хвърли се по лице, прегърна ходилата на статуята и остана така дълго време, сякаш примира. Едва стана с помощта на околните, извърши възлияние и молебствия пред богинята, сне от главата си венеца на жреческото достойнство и увенча Тиамид. И обяви на народа, че, вече стар, вижда близкия си край, че този е по-възрастният му син и има право над пророческите знаци, достатъчно е способен душевно и телесно за жреческата свещена служба.
9. Народът нададе възгласи на одобрение и обяви чрез възхвала съгласието си. А Каласирид заедно със синовете си и с Теаген и Хариклея се оттегли в тази част на храма, която беше определена за предсказателите. А останалите се разотидоха, всеки към своя дом.
Оттегли се и Арсака, но бавно, като често се обръщаше привидно от страхопочитание към богинята. Все пак, макар и късно, тя излезе, но докато беше възможно, непрекъснато се обръщаше към Теаген.
Когато се прибра в царския дворец, се запъти направо към спалнята и се хвърли на леглото, както си беше облечена, и остана да лежи като онемяла. Тази жена, и иначе склонна към плътски наслади, сега още повече пламна от непреодолимата хубост на Теаген, която надминаваше всичко, което тя някога беше познала. Тъй прекара цялата нощ, като обръщаше тялото си от едната на другата страна, често стенеше издълбоко. Ту се надигаше, ту отново се свличаше на постелята, разсъбличаше повечето дрехи и пак се хвърляше на леглото. Дори веднъж повика без повод една от прислужничките и пак я отпрати, без да й нареди нищо. Накратко: любовта й преминаваше в лудост.
Най-накрая старицата Кибела, една от нейните придворни, която обикновено помагаше на Арсака в любовните й приключения, притича в спалнята й (нищо от действията в стаята не оставаше скрито, защото светилникът гореше, сякаш да разпалва любовта на Арсака).
— Какво ти е, господарко? — запита я тя. — Каква нова страст те измъчва? Чий поглед смущава моята питомка? Кой е така високомерен и самонадеян, че да не се покорява на твоята такава хубост, да не смята щастие твоята любовна близост и да презира знаците и волята ти? Само ми кажи, мое най-сладко дете. Никой не е така несъкрушим да не се подчини на моите магии. Открий ми, и веднага всичко ще стане по волята ти. Мисля, че наистина често на дело си се уверявала.
10. Така тя избъбри пред краката на Арсака такива и други подобни магьоснически приказки и като й нашепна всякакви ласкателства, се опита да изтръгне от нея причината на любовната й мъка.