14. При тези думи Кибела не се овладя, но показа с израза на лицето радостта си, че двамата са брат и сестра, тя си помисли, че Хариклея не ще бъде никаква пречка за любовните кроежи на Арсака.
— О най-прекрасен от младежите — обърна се тя към Теаген, — ти не би говорил така за Арсака, ако се запознаеш с жената. Тя е благосклонна към всяка съдба, но на първо място помага на тези, които по неволя са изпаднали в бедствие. По произход персийка, пропита е с елински дух, с радост посреща тия оттатък, необикновено й допадат елинските нрави и приятелство.
Така че дерзайте! Ти ще вършиш каквото подхожда на мъжа и ще бъдеш на почит, а сестра ти ще бъде нейна приятелка и придружителка. Но с какви имена да ви наричам?
Като чу, че се наричат Теаген и Хариклея, им каза да почакат. И се отправи към Арсака, като преди това нареди на вратарката (тя също беше старица), ако някой поиска да влезе, по никакъв начин да не го допуска, но също така да не позволява на младите да излизат.
Вратарката попита:
— Дори ако се яви твоят син Ахемен? Веднага след като ти отиде в храма, той излезе от дома, за да си маже очите. Знаеш, че още не ги е напълно излекувал.
— Също и него — отговори. — Но заключи вратата, скрий ключа и казвай, че аз съм го взела.
Така и стана. Едва се отдалечи Кибела, новото усамотение даде възможност на Теаген и Хариклея да се отдадат на сълзите си и да си спомнят за положението си, те се оплакваха почти със същите думи и мисли:
«Ах, Теагене!» — възкликваше тя. «Ах, Хариклея! — въздишаше постоянно той. — Каква съдба отново ни грабна?» — се питаше той. А тя: «В какво положение изпаднахме!»
И при всяка дума те се прегръщаха един друг и отново през сълзи се целуваха. Накрай, като си спомниха за Каласирид, обърнаха плача си в скръб по него. Повече Хариклея, понеже тя по-дълго време се радваше на големите му грижи и преданост.
— О, Каласириде — хълцаше тя през сълзи, — аз не мога повече да изговарям благородното име «баща». Явно съдбата всякак се старае да не ми позволи да наричам някого баща — родния си баща не познавам. На този, който ме отгледа, на Харикъл, измених. Този, който го наследи, възпита ме и ме спаси, загубих. И заради жреческото му звание не ми позволяват да пролея над непогребания му труп дължимите сълзи. Но ето, възпитателю и спасителю, ще прибавя и татко, ако и божеството да не го одобрява, където е възможно и както е възможно, възливам моите сълзи и принасям жертва от къдриците си.
И в същото време тя започна да къса колкото можеше от косите си. Но Теаген хвана ръцете й и ги възпря с молби.
— Защо трябва да живея още — продължаваше тя да се вайка. — Каква надежда ми остава? Съпровождачът в чужбина, опората в странствуването, водачът по пътя за родината, който ми върна родителите, утехата в нещастията, помощта и спасението в затрудненията, котвата във всички наши пътешествия — Каласирид, загина, като остави нас, нещастната двойка, като слепци, незнаещи как да се оправяме в чужбина. Всяко пътешествие, всяко плаване ни е осуетено поради нашето незнание. Напусна ни благородният и благосклонен, мъдрият и наистина светъл ум, без да завърши благодеянията си спрямо нас.
15. Докато Хариклея изричаше тези и други жалби, Теаген пък ту прибавяше своите сълзи, ту ги потискаше, за да щади Хариклея, появи се Ахемен. Понеже намери вратата заключена, попита вратарката какво означава това. Получи отговор, че е дело на собствената му майка, и дойде по-наблизо. Докато се питаше за причината, чу плача на Хариклея. Надникна през отвора, през който се пропъхваше веригата на бравата, и видя какво става в стаята. Пак попита вратарката кои са вътре. Тя му отговори, че знае само това, че са някакви чужденци девойка и младеж, както предполага, настанени току-що от майка му. Той отново надникна и се опита да разпознае двамата. Хариклея му беше съвсем непозната, но се учуди на красотата й и си помисли как би изглеждала без сълзи на лицето. Така неговото учудване прерасна в любовно пожелание. А Теаген му се стори смътно познат. Докато Ахемен все още продължаваше да се взира, Кибела се завърна.