Тя беше разказала всичко за младите и честитила на Арсака сполуката: от само себе си се наредило това, на което не можели да се надяват при хиляди планове и хитрини, че любовникът й ще живее в дома й заедно с нея и сигурно тя ще може да го вижда и да бъде виждана от него. С много подобни думи Кибела надъха Арсака и едва успя да я възпре от опита й да види веднага Теаген. Не бивало да се явява пред момъка бледа и с подпухнали от безсънната нощ очи; трябвало да си почине през предстоящия ден и да възстанови присъщата си хубост.
16. След като убеди Арсака с тия и много подобни думи и я обнадежди, като я научи какво трябва да прави и как да се представи пред чужденците, Кибела се завърна.
— Какво любопитствуваш тук, сине? — попита тя Ахемен.
Той отговори:
— Гледам чужденците вътре, кои са и откъде са.
— Това не е твоя работа — каза му Кибела. — Но пази мълчание, запази за себе си тайната и не я издавай никому, повече не се сношавай с чужденците. Така желае господарката.
Той послуша майка си и си тръгна, предположи, че Теаген е една от обикновените любовни истории на Арсака. Но отдалечавайки се, каза на себе си: «Но не е ли този, когото неотдавна началникът на стражата Митран ми предаде да го водя при Ороондат, за да го изпрати пък той на великия цар, а ми го отнеха бесейците и Тиамид? Тогава насмалко не загубих живота си и успях да се измъкна единствен от тези, които го водеха? Нима ме лъжат очите? Но сега ми е по-леко и виждам почти както обикновено. Освен това чух, че Тиамид бил тук предишния ден и след двубой с брат си получил жреческото звание. Така че той е. Но сега трябва да мълча за откритието си. В същото време нека разбера какво замисля господарката спрямо чужденците.»
17. Това си казваше той, а Кибела се вмъкна при младите и ги завари със следи от сълзите им. Макар че при скръцването на вратата те побързаха да си възвърнат обикновеното държане и израз, от старицата не останаха скрити сълзите в очите на чужденците.
— Сладки деца — извика тя високо, — защо без време плачете, когато трябва да се радвате, когато може да ви облажаваме за щастливата съдба? Арсака изпитва към вас най-добри чувства, за каквито бихте мечтали, и склони да ви приеме на следния ден, а сега нареди да ви приемем най-сърдечно и да бъдем на вашите услуги. Но прекратете този безсмислен и наистина детински плач, огледайте се, съвземете се, подчинете се и отстъпете пред желанието на Арсака.
— Майче — отвърна Теаген, — споменът за смъртта на Каласирид ни наведе на скръб и загубата на неговата бащинска грижа извика нашите сълзи.
— Празни приказки — каза тя. — Каласирид не ви е истински баща. Старецът се е подчинил на природните закони и на възрастта си, а на тебе предстои да спечелиш чрез една личност всичко — първенство, богатство, разкош и удоволствия от разцъфтялата си възраст. Така че, накратко, осъзнай щастието си и се поклони пред Арсака. Само ме слушайте как да се явите пред нея и да я погледнете, когато тя позволи това, как да се държите и да изпълнявате наредбите й. Нейният дух, както знаеш, е величествен, горд и царствен, подпомогнат от младостта и красотата й. Тя не може да търпи неизпълнение на нейните желания.
18. На тези думи Теаген не отвърна и си помисля, че те предвещават нещо неприятно и лошо.
Малко по-късно се появиха евнуси и донесоха върху златни блюда остатъци очевидно от сатрапската трапеза и с надминаващи всякакъв разкош и разточителство.
— С това — казаха — господарката сега поздравява чужденците и дава израз на вниманието си към тях. — И оставиха пред младите всичко и незабавно се отдалечиха.
Двамата, и поради увещанията на Кибела, и от желание да не се покажат нелюбезни, вкусиха малко от сложеното. Това стана и вечерта, и през следните дни.
А на другия ден, още през първия час, същите евнуси дойдоха при Теаген и му известиха:
— Щастливецо, господарката те вика при себе си. Тя ни нареди да те заведем лично пред нея. Ела, за да вкусиш от щастието, с което удостоява малцина, и то рядко.
Той помълча малко и сякаш вдигнат насила, стана и попита:
— Само за мене ли се отнася поканата? Или и за сестра ми?
Те отговориха, че била само за него, а Хариклея тя щяла да приеме отделно (защото сега при нея се намирали някои персийски велможи, но и иначе обичаят бил мъжете да се приемат отделно, а жените по друго време).
Теаген се наведе към Хариклея и тихо й пришепна:
— Това е лошо и буди подозрение.
Но като чу от нея, че не трябва да противоречи, а най-напред да се съгласява и да се показва готов да изпълни всичко, каквото Арсака му нареди, той последва водачите си. На съветите им как трябва да се представи, по какъв начин да се обърне към нея и какъв е обичаят влизащите да се покланят до земята, той не отговори нищо.